Още в началото на психотерапевтичната ми практика, имах възможността да работя с големи групи. Истината е, че в началото се учех в движение, учех се от участиниците в групите, четях, обучавах се в метода психодрама, самата аз участвах в група за личен опит, както и в много тренинги, организирани около работата в големи и малки групи. Обичам групите. Имат една особена енергия на цялостност и все пак всеки един участник видоизменя групата със собственото си специфично присъствие, поведението си, мисленето, начинът по който взаимодейства с околните.
Психолог съм от близо 15 години съм и съм водила много и различни групи, с различни хора, с различен фокус на срещите.
След приключването на психотерапевтичната ми работата по една група за развитие за младежи, израснали в домове за деца, се замислих къде би било най-удовлетворително за мен да приложа опита си на терапевт и психолог. Тъй като вече бях водила групи за деца със специални потребности и за тийнейджъри с противообществени прояви, имах поглед върху натрапчивото разминаване на съвременната реалност с начина, по който се гледа на децата в образователните институции, виждах безпокойството и объркването на родителите в избора на отношение към възпитанието, имах вярването за начина, по който би следвало да стои детето в света на възрастния, реших че трябва да насоча усилията си към детското развитие по начин, уважаващ и инвестиращ в детството.
След няколко месечно обмисляне как могат да се приложат идеите, които имам и които не само аз, но много колеги психолози следваме в индивидуалната си, а и в груповата терапевтична работа с деца, реших че е важно да се създаде едно обособено пространство за детско развитие, което да е такова, каквото би се харесало на децата и което да провокира детския интерес към творчество и изобретения.
Първо се появи името – „Детската стая“. Ясно и просто. Стаята на детството, на фантазиите, играчките, приказките, стаята на порастването по детски.
Изненадващо бързо попаднах на чудесно място в сърцето на града, помещение в стара сграда, която носи духа на градската култура, духа на едно недалечно минало, когато децата играеха по дворовете и улиците, изследваха мазетата и таваните, измисляха, разиграваха, фантазираха. Място за игра, творчество, споделяне, място за изследване и експериментиране. Място, точно като за деца.
Това е началото. „Детската стая“ съществува вече близо три години. Първата детска творческа група – „Работилница за млади изследователи“ е факт. Децата се срещат веднъж седмично и творят по тема, с различни материали, разиграват приказки, експериментират, конструрат, създават красиви и пъстри предмети, макети. Не търсим съвършенство, а желание да се опитва, да се търсят решения, да се споделят не само боички и ножички, но и мисли и думи. Децата могат сами да предлагат теми за ателиета, да разказват за себе си, да се интересуват от другите. Винаги изтъквам техните специфични качества, това което ги отличава, без това да има значение на оценка, без да се коментира дали нечие поведение е добро или лошо. Децата се учат да говорят по този начин, да се интересуват от другия, да си обясняват една или друга проява.
Освен груповата работа с деца в „Детската стая“ се работи и индивидуално психотерапевтично. Следват се принципите на лаканианската психоанализа и възгледите на детския психоаналитик Франсоаз Долто. Детето е млада личност, заслужаваща уважение, внимание и подкрепа в порастването, но и в дълбоко личния начин на изследване, разбиране и справяне със себе си и света.
Детската стая е място за подкрепа на детството – един от най-творческите и изследователски периоди в живота на човека, място за самостоятелно конструиране на детската личност, място за изява, въпроси, реализиране на идеи, срещи и учене как и по какъв начин да си в живеенето със себе си и с другите.
Има много идеи, които предстои да бъдат реализирани в пространството на „Детската стая“ . Приоритет са уважението към различието, избягването на стереотипи, зачитане на детското достойнство, толерантност чрез разбиране на другия, уважение към детството.
Много добро отношение към децата, препоръчвам.