Чакам Сънчо сам

Интервю на Ива Лалова, сп. Кенгуру, бр.147/2.2019

Г-жо Петричева, на каква възраст е препоръчително детето да започне да спи в собственото си легло?

Още при подготовката за появата на бебето е необходимо да се помисли за мястото за сън. Добре е от самото начало на съвместния живот в семейството то да спи в собствено легло.

Тъй като в първите седмици от своя живот бебето се храни през няколко часа, за негово и за спокойствието и удобството на родителите би било добре бебешкото креватче да е в стаята на възрастните. Хубаво би било до края на първата му година детето да бъде отделено в собствена стая, стига това да е във възможностите на семейството. На тази възраст малкото дете все още лесно може да се адаптира към промяната. Важен фактор е дали майката е готова за тази промяна и доколко е спокойна за отделянето, защото малчуганът усеща тревожността й – двамата имат силна връзка и отделянето може да стане невъзможно.

Какви стъпки трябва да следват родителите, за да може малчуганът всяка нощ да посреща Сънчо спокоен, макар и вече отделен от тях?

Повтаряемостта, ритуалите действат успокояващо, създавайки усещане за познатост и предсказуемост. Какви ще са те зависи от това, какво допада на родителите и какви са техните възможности.  Подготовката за сън обикновено включва вечерния тоалет, песнички, приказки, каквото е приятно и отпускащо за детето и възрастния. Не всички деца харесват четенето на приказки, което не бива да смущава родителите, а да се потърси какво е привлекателно за детето на дадения етап. По-нататък може да се опита отново, да се потърсят алтернативи.

Обстановката в детската стая оказва ли влияние върху желанието на детето да заспива на своя територия? Как трябва да изглежда тя?

Много по-важен фактор е спокойствието на майката и готовността й да се отдели от детето. Бащата би следвало да подпомогне този процес на отделяне. Една спокойна домашна атмосфера е основното, от което се нуждае малкият човек по пътя към научаване на самостоятелност.

Все пак е добре около леглото на детето да няма големи играчки или картинки с лица, големи очи, зъби, тъй като биха могли да бъдат обезпокоителни и да попречат на заспиването. Друго важно за детското пространство е да е безопасно и достъпно – играчките, книжките да са на лесно за достигане от детето място. По-голямото дете, подпомогнато от възрастен може само да си направи кутии за играчки от кашони, които да облепи и изрисува.

Много деца се страхуват от тъмнината и въображаеми чудовища, които „изникват“ от нея. Как да им помогнем да преодолеят уплаха си?

Детските страхове  са част от развитието на личността, но те могат и да са знак за преживяване на силни емоции и тревожност, свързани със случващото се около детето.

Родителите могат да помогнат като дават думи на това, което забелязват, като осигурят на детето пространство за споделяне. Би могло да се потърсят подходящи филмчета и приказки, например поредицата за костенурчето Франклин /“Франклин се страхува от тъмнината“/. Или да се промени смисълът на детските фантазии – от страшно, чудовището да стане смешно, да се „пометат“ страшните неща, да се рисува, твори, измисля и т.н.

Родителите помагат в справянето на детето позовавайки се на собствения си опит. Именно това е безценно в родителството – да съумееш адекватно да предложиш това,  до което си стигнал като възрастен и да подпомогнеш детето да изгради собствени, уникални механизми за справяне.

Когато въпреки успокояването, страховете не отшумяват с времето, когато водят до поведенчески или телесни симптоми е добре да се потърси специалист.

Нужно ли е мама и татко да бъдат непреклонни, ако мъникът дойде при тях през нощта? Или е допустимо да им гостува, докато свикне да бъде самостоятелен?

В леглото на една двойка не би следвало да има място за трети човек. Спалнята на родителите е място не само за спане, но и за ласки и интимност, които не са работа на детето. Това е мястото само за мама и тате. Ако детето се е събудило и е неспокойно е подходящо някой от родителите да го изпрати до стаята му и да го успокои.

Добре е да се знае, че много често деца, които спят в едно легло с родителите си, развиват симптоматика на тревожност. Всеки човек има своите възможности и ограничения и за някои родители е невъзможно да се справят със собствената си тревога по отделянето на детето без помощта на специалист.

Споделете с...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *