Автор: Мария Петричева

„Тригодишното дете все още не може да се концентрира и да внимава дотолкова, че да учи истински. То се изгражда играейки. Имитира, измисля, създава, експериментира, мисли. С удоволствие се научава да владее тялото си, говоренето, времето и пространството, открива заобикалящата го среда, изработва стратегии, разбира и възприема понятия, свързани с правилата за поведение. За него е абсолютно необходимо да играе.“

Мириам Сежер „Малкото училище – голямото начало“ ,ИК“Колибри“,2013

„Закономерно и естествено е младият човек да откаже да се подчинява по-продължително, отколкото е необходимо на родителите си. Той дори се чуства по-уверен от това. Родителите трябва да са доволни, че детето им постъпва според волята си. Нормално е също така юношата да престане да ги обича, ако те не го разбират. Това означава, че е настъпило времето , когато той има нужда да обича някого, който го разбира. Ако този някой се окаже обаче от предишното поколение , това може да затормози напълно развитието му. Младите имат нужда да обичат свои връстници и да узряват сред тях, а не да остават зависими от някой възрастен, който им е бил пример за определен период.“

Франсоаз Долто „Тийнейджърите“, Издателство „Наука и изкуство“- София