Тръгването на детето на детска градина е вълнуващ момент за цялото семейство. Детето започва свой самостоятелен живот, в който подобно на родителите си, ще прекарва много време извън дома, ще има свои занимания и ангажименти, ще създава връзки с връстниците си, ще учи и ще играе без присъствието на майката и бащата.
В повечето случаи това е времето, в което майката, която до този момент се е грижила за детето, се връща на работа. Тази промяна в обичайния бит на семейството често е трудна не само за детето, но и за родителите. Детето придобива известна автономност. Пред майката, която обикновено е била участник във всичко случващо се с детето, стои задачата да приеме, че то, с помощта на персонала в детската градина, от тук нататък ще се справя без нея.
Детската градина се явява първото място, в което детето, само, без родителите си, влиза в обществото. То се отделя от майката, която до този момент отговаря за неговите нужди и която постепенно го учи да се справя само в грижите за тялото си, като хранене, миене, обличане. Предстои му да възприема нови правила, засягащи живота в общност, да се справя с помощта на учителката с физическите и емоционалните си потребности.
На три годишна възраст децата обикновено боравят с езика достатъчно, за да могат да изразят желания или дискомфорт, могат отчасти да се справят сами с грижите за тялото си, но все още имат нужда от помощ. На детето е необходимо да се обясни, че може да се обръща към учителката за нещата с които не може да се справи, не знае или му създават неудобство. Майката няма да е с него, но в детската градина има учителка, която ще отговаря за него, която е подготвена да работи с деца и с която родителите ще поддържат контакт. Доверието от страна на родителите към учителката и към детското заведение като институция за деца, е от голямо значение за спокойствието на тяхното дете. Родителите могат предварително да се информират за детската градина, която предстои да посещава детето, за учителката, която ще отговаря за него, за подробностите, които ги притесняват.
В случй, че детето все още се затруднява с говора, това може да бъде обсъдено с персонала на детското заведение, както и да се провери има ли назначен психолог или логопед, които евентуално биха подпомогнали процеса на проговаряне. Инвестицията в спокойствието на майката и бащата е инвестиция в спокойствието на детето.
За да бъде подготвено, на детето трябва да се говори, да се обясни какво представлява детската градина по начина, по който го разбират майката и бащата, да се говори за това, какво ще бъде там, за правилата, за учителката, за другите деца. Добре е то да види мястото, което ще посещава и при възможност да се запознае с учителката, която ще отговаря за него.
Полезно е детето да е общувало с други деца, заедно с родителите си, да е посещавало детски центрове, ателиета, да е играло в паркове и градинки, да е свикнало с присъствието на други деца, когато се е чувствало сигурно да експериментира в присъствието на родителите си. Ако по една или друга причина детето, на което предстои да посещава детска градина е живяло по-изолирано или ако е по-чувствително е добре да му се обясни, че другите деца, особено по-големите понякога могат да бъдат много шумни и енергични и че в това няма нищо притеснително, стига да не смущава заниманията с учителката.
Може да се говори за другите деца, за това как се създават приятелства, за това, че на някои деца им е по-трудно отколкото на други. Може да се обясни, че е възможно на детето в първите дни да му домъчнява за майката или да има нужда от нейното присъствие, но че това ще отмине и вечерта пак ще бъдат заедно. На детето, особено в първите дни от детската градина, може да се оставя малък предмет или играчка, които да му дават усещане за сигурност и да му помагат в справянето с липса на родителите и дома.
Нека на детето е ясно, че ще има много нови неща, за които то може свободно да говори с родителите си, когато се срещат отново в края на учебния ден.
Много деца не споделят впечатленията си от деня в детската градина. Детето невинаги помни всичко, което се е случило през деня, често му е трудно да обясни или да бъде последователно в разказа си. Няма нужда да му се настоява да говори. Достатъчно е то да знае, че когато иска да сподели, ще бъде изслушано.
Раздялата е част от развитието на детето по пътя към неговата самостоятелност. С тръгването на детска градина детето прави своите първи стъпки към атономността и живота в обществото. Детската градина социализира детето и го подготвя за училището.
Отделянето на детето е постоянен процес. Всяко отделяне има отношение към по-нататъшното справяне на детето като възрастен индивид. Колкото по-добре се осъществи този процес, толкова по-вероятно е детето да успява да е устойчиво в бъдеще при промени и житейски загуби. Работа на родителите е да подготвят детето за неговия бъдещ самостоятелен живот и да съумяват да се справят със съобствената си тревога при раздялата с него. Детето има нужда от доверие, че е способно да се справя, за да формира вярва в себе си и възможностите си.
Промяната е голяма и засяга цялото семейство. Нека посланието е в посока убедеността на родителите, че детето ще се справи с влизането в детска градина и че дори да изпитва затруднения, то ще бъде подкрепено в първия му социален анагажимент, в неговото първо самостоятелно включване в обществото.
В случай, че родителите преценяват, че детето им е по-привързано към майката, че става неспокойно и плаче при отделяне с нея, е добре да се направи консултация с детски психолог, който да подпомогне процеса на отделяне.
В сайта или на страницата Детската стая може да проверите дали има активна детска група, подходяща за детето или да инициирате среща за индивидуални консултации или ателиета на посочения телефон. Първите срещите с малки деца в Детската стая стават задължително в присъствието на родител.