Играта в кабинета на детския психолог

Играта е съществена част от света на детето. Тя е едно от най-естествените проявления на детството. Играта е изразно средство, начин за изява и общуване. Чрез нея детето учи какво е да си в света, как да бъдеш в него, как да взаимодействаш с околните.

В добре оборудвания кабинет за детска психотерапия, на детето се предоставя възможност да избере играчките, материалите и игрите, с които ще експериментира. Така то само може да избере изразните си средства, според това, което го привлича и интригува. Чрез играта се отработват идеи, впечатления, преживявания. Тя е там, където липсват думи, където е плашещо, неясно, привличащо, вълнуващо. Детето играе, защото е приятно, но и за да си обясни нещата, които се случват с него и около него, за да ги пресъздаде вън от себе си. Играта е и начин да поканиш другия в собствения си свят и да взаимодействаш с него. В терапевтичната игра, връзката между детето и психолога има значение на споделяне. По същия начин възрастният изговаря пред психолога нещата, които го вълнуват чрез думите.

Ролята на детския психолог е да бъде търпелив участник в играта-споделяне, да прецени кога да даде думи, да пита, да се интересува, да интерпретира, да бъде на разположение на детето и да посреща адекватно неговите особености и прояви.

Детската стая – Ателие „Рисуване“

Не би следвало родителите да очакват психологът да наставлява детето, да му се кара, да го възпитава, поправя, дисциплинира. Това, което често се приема за лошо поведение, агресивност, често е проява на едно страдание, за което няма думи и място, за една тревога, с която детето не успява да се справи по друг начин. Причината поради, която подобна симптоматика се успокоява с помощта на психолога, не е, защото специалистът знае някакви магични думи или техники да подчини детето на всеобщото желание то да не създава проблеми, а е резултат на една постоянна и понякога продължителна работа по посока на това, кое вътре в детето не му дава мира, кои са тези неща, които неясни и неизговорени създават вътрешна непоносимост. Същевременно, играейки в психологическия кабинет, детето работи по това да си създаде уникални опорни точки, около които да постави себе си по възможно най-добрия и умиротворителен начин.

Детската стая – Ателие „Апликации“

Играта по време на терапевтичната сесия би могла да даде много материал за размисли около това какво се случва във вътрешния свят на детето, но това не би имало особен смисъл, ако липсва взаимодействие, ако детето не е поканено да разкаже доколкото може и желае, ако не бъде питано за смисъла, който самото то придава на действията и изобретенията си.

С подкрепата на детския психолог детето, играейки, структурира себе си, подрежда вътрешния си свят, развива се по зачитащ индивидуалността му начин. Играта и творчеството в защитено пространство с добре подготвен специалист дават възможност особеностите на детето да бъдат посрещнати и уважени, без поправяне, налагане на стереотипи или оценяване. Така става възможно самостоятелното изработване на специфични изобретения, които да подпомогнат детето в личното му справяне.