Детето и детският психолог

Взимането на решение за търсене на консултация с детски психолог обикновено е крайният момент от определен процес на обмисляне, редуване на тревога и успокояванe от страна на родителя, споделяне с близки и познати и научаването на десетки истории за подобни проблеми, при които „детето си го е израснало“ или напротив, нещата са се влошили.

Не всички въпроси, водещи към кабинета на психолога са задължително трудни или невъзможни за разрешаване. Понякога е необходима просто една консултация, друг път – няколко срещи или продължителна работа. Търсенето на психологическа услуга е знак, че родителят е изправен пред  някакво затруднение, нещо свързано с детето, което го безпокои и за което би искал да бъде консултиран от специалист.

Какво е необходимо да се знае за работата на психолога?

Колкото по-наясно е родителят къде води детето си и какво може да очаква, толкова по-спокоен е той и по-лесно може  да обясни какво предстои.

Психологът е човек, който е подготвен да работи с хора, срещащи емоционални проблеми. Някои психолози работят с деца и възрастни, които декларират проблеми от различни сфери, други са профилирани и работят с хора от определена възрастова група или с подобни оплаквания.

Освен психологическото образование в университет, психологът е добре да има премината лична терапия, както и да е запознат и обучен в методите на дадена терапевтична школа. Грубо такава подготовка отнема около десет години, но поддържането на високо ниво на професионализъм предполага едно непрекъснато обучение чрез семинари, супервизии, конференции и други характерни за различните школи дейности, поддържащи и развиващи уменията на психолозите и терапевтите. Важно е да се знае, че психологът е човек, който е инвестирал много време, пари и усилия в своята подготовка. Всички останали, които се чувстват психолози „по душа“ или такива, които имат съвети за всякакви случаи, биха могли да предоставят своята подкрепа на близките си, но тя не може да замести специализираната помощ.

Психологът не е лекар. Той може да изкаже свое мнение в случаи на конкретна симптоматика, но диагнозите и лекарствата са в сферата на компетентност на лекарите.

Психологът не е възпитател. Той няма да възпитава вашето дете. В някои случаи би могъл да ви насочи към определена проблемна зона в сферата на възпитанието и дори да предложи алтернативи, но той няма да възпитава детето  вместо вас.

Психологът работи с вътрешния свят на човека. Работата не е даване на съвети и предписания, а специализирана подкрепа, която се реализира по различен начин в различните терапевтични школи, която най-общо има за цел облекчаване на психичното страдание и подкрепа в изграждането на вътрешен баланс.

Когато детският психолог е много млад и това тревожи родителите, те биха могли да се поинтересуват от неговата подготовка, могат да попитат за школата  в която е обучен или се обучава, както и дали супервизира работата си с по-опитен колега. Обикновено децата се чувстват много добре  с млади хора, което е от съществено значение за взаимодействието между детето и психолога.

Относно методите на работа на психолога може и е редно да се пита още при първата консултация.

Първата консултация е насочена към обсъждане на въпроса или проблема, който притеснява клиента. Психологът може да задава въпроси, касаещи формулирането на заявката. Това е времето, в което се изяснява дали има необходимост, възможност и желание за продължаване на срещите, по какъв начин ще протичат те, при какви параметри като време, цена и др. Клиентът заедно с психолога предварително преценяват дали детето или тийнейджърът ще присъстват на тази първа среща.

Какво да кажем на детето или тийнейджъра, когато родителят решава да се обърне към детски психолог?

Необходимо е детето, независимо колко е малко, да чуе къде ще бъде заведено и какво предстои. Ако родителят се затруднява да обясни, това може да се случи по време на първата среща с психолога. Все пак е добре с няколко думи да се каже, че има неща, които притесняват родителя и че той иска да чуе мнението на специалист, който е подготвен да работи с деца, срещащи различни затруднения. Може да се обясни, че на психолога се плаща, за да работи с деца, които по някакъв начин не се чувстват добре – когато са тъжни, уплашени, сърдити, дори когато не могат да обяснят какво ги притеснява. Тези думи или подобни биха могли да помогнат на детето да разбере какво предстои, както и да сложат край на детските фантазии около тревогата на родителите.

Погрешно е на детето да се казва, че отива на едно място за деца, където ще си поиграе с една добра леличка, какичка, учителка, чичко или батко. Наистина, детето ще играе, но причината да бъде заведено на психолог е конкретно притеснение на родителите. Играта, говоренето, рисуването в психологическия кабинет са изразно средство, начин на преработка на емоционалните преживявания. Нека детето знае, че има причина да се предприеме това действие и тя не е желание за забавление.

Често за детето е облекчаващо да чуе изказването на родителските притеснения. Когато има тревога от страна на родителя и тя не е изговорена, се отваря пространство за фантазията на детето по начин, който може да се окаже проблемен.

По подобен начин темата за предстоящата среща с психолог се коментира и с по-голямото дете или тийнейджъра. Родителят споделя, че нещо го тревожи по отношение на детето/тийнейджъра, нещо извън сферата на родителската компетентност, нещо което изисква консултацията със специалист, подготвен да работи с вътрешния свят на мислите и емоциите. Тийнейджърът няма нужда да чува, че ще бъде заведен някъде, където да си споделя или където да го посъветват. Достатъчно е да бъде заявен проблемът и желанието на родителя да се консултира за възможното му разрешаване. Ако тийнейджърът отказва, това може да се изговори с избрания психолог, който би могъл да предложи някакво решение.

Ако родителят се колебае дали да се обърне към детски психолог, той би могъл да се поинтересува за поведението на детето си в училище или детската градина. Обикновено учителите, на които е поверено детето декларират, когато забележат някакви особености. Винаги е добре да има сътрудничесто между хората, ангажирани с детето, доколкото това е възможно.

За разлика от възрастния, детето и юношата често не могат да осъзнаят и изговорят чувствата си. Обикновено родителят търси психолог, когато забележи неприемливи или необичайни поведения, настроения, проблеми в комуникацията или развитието.

Добре е очакванията на родителя да са реални. Терапията може да отнеме време. Много е важно да се разграничи работата на психолога от тази на възпитателя. Психологът не може да удовлетвори желанието на родителя за проява на твърдост, настояване, изисквания за послушание. Това е евентуално задача на педагогиката. Психологът помага в изграждането на опорни точки в безопасно пространство, около които да се организира по уникален за детето начин механизъм за справяне.

Психологът не е по-добър човек от своите клиенти, нито по-добър родител. Той е специалист, подготвен да работи в сферата на психичното, който благодарение на личната си терапия би следвало да е запознат със собствените си ограничения и особености. Ако той или неговото дете имат проблем,  ще бъде потърсена помощ от друг психолог. Има особености в работата с психичното и понякога човек е затруднен в следването на съветите „да си помогне сам“ или просто „да се стегне“.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *