Стадият на огледалото като ключов момент от човешкото развитие е част от психоаналитичната теория на френския психиатър и психоаналитик Жак Лакан. Запознаването с тази концепция би могло да подобри разбирането за това, което се случва при най-малките в процеса на тяхното формиране. Стадият на огледалото касае субективизацията на малкия човек или по литературно казано – раждането на личността.
Той бележи момента, в който детето започва да се заглежда в образа си в огледалото. Това може да се наблюдава след шест месечна възраст. Дотогава малкото не борави добре с тялото си, няма координация, в пълна зависимост е от възрастните. Образът, който детето вижда в огледалото и който е подобен на другите хора , е първата цялостна представа за себе си. Докато все още липсва функционален контрол над тялото, отразеният образ предоставя една цялостност. Външните елементи на тялото– глава, тяло, крайници придобиват една обща конструкция подобна на другите хора, които детето вижда и вече разпознава.
Лакан казва, че човек обича себе си през образа си като най-близък до неговото тяло. Можем да видим, че детето ликува разбирайки, че отражението в огледалото, това е то, това е неговият образ. Този ключов момент в човешката субективизация се случва с участието на възрастния, който се грижи за детето, който потвърждава, че това е то. Майката, бащата, човекът който отговаря за детето казва „Това си ти.“ Детето вижда собственото си отражение подобно на това на околните и бързо разбира, че може да го движи, да го прави да се появи и изчезне, да маха с ръчички или крачета, да се криви, прави физиономии. То с голямо удоволствие започва да борави със своя образ. Потвърждението през думите дава възрастния – това са твоите крачета, ръчички, това е твоето тяло, това си ти. За да се стигне до една идентификация с отразения образ – „Това съм аз.“
Детето като същество на езика, стига до „Това съм аз.“ през отразения си образ и през думите на хората, които се грижат за него.
Повече за стадия на огледалото на български може да се прочете в „Écrits“ на Жак Лакан на издателство „Колибри“.
За стадият на огледалото в „Несъзнаваният образ на тялото“ пише и френският психоаналитик Франсоаз Долто. Тя отбелязва, че не е достатъчно да има едно плоско огледало. „То е безполезно ако, субектът е изправен пред липсата на огледало на себе си в другия. Защото това е важното“.