„На двадесет и два месеца, ако от времето на прохождането (дванадесет до четиринадесет месеца ) то е можело да се упражнява да прави всичко като възрастните, дететето е напълно способно да яде само както трябва, да си взима достатъчно сръчно, каквото иска, да си служи с приборите за маса, да си сипва в чинията и всичко това подобно на възрастните, ако то „желае“ да се храни заедно с тях. То е гордо , ако свободата му се дава всеки ден, да ходи само по нужда, в местата предназначени за това и използвани от всички, да се бърше само, ако разбира се е научено да го прави, като му е помагано достатъчно дълго време да, да се мие, облича и съблича само. Да си ляга рано когато му се спи и да оставя другите да спят, когато то не спи. Да играе с всичко, което среща, да слуша песни и приказки, да задава въпроси, като е сигурно, че ще му отговорят и по този начин да стане много бързо уверено в себе си и в своята автономност.“
Франсоаз Долто „Несъзнаваният образ на тялото“, Център за психосоциална подкрепа, Българско пространство за психоанализа