Франсоаз Долто (1908 – 1988) е детски лекар психоаналитик. Тя е последовател на Жак Лакан и е една от най-ярките личности в полето на психоанализата на деца във Франция и в света.
Франсоаз Долто е един от пионерите в психоанализата на деца. Тя въвежда нов подход към детството, основано на уважение към детето като субект. Детето е субект на езика, желаещо същество и това е отправната точка на отношението към него . Долто е много популярна във Франция. В продължение на години участва в радиопредаване, където отговаря на въпроси за децата. Създава пространства за най- малките „Зеленият двор“, които съществуват и днес. В България се организират ежегодно „Дни на Франсоаз Долто“, които привличат не само специалисти, работещи с деца, но и родители.
За пръв път се срещнах с творчеството на Долто преди повече от 15 години. Препоръча ми я педиатърът на дъщеря ми по моя молба, тъй като имах много въпроси като млада майка, а литературата на която попадах беше разочароваща. Удивително е колко много книги за родители представят отглеждането и възпитанието на децата като инструкция, задача. Но не и книгите на Франсоаз Долто. С изключение на „Несъзнаваното образ на тялото“ и „Женската сексуалност“, които са трудни за четене от неспециалисти с интереси в психоанализата, книгите на Долто, преведени и издадени в България са подходящи и за родители, учители, детски лекари, възпитатели, всички които искат да разберат повече за детето като личност, като език, като желаещо същество.
Когато е на 14 години Долто говори, че иска да стане лекар-възпитател. На въпроса „Каква е тази професия?“, тя отговаря „Не знам какво е това, но знам, че е много важно. Децата боледуват не само от бактерии, но и от друго, което се намира в тях.“
Основно за психоанализата на деца на Франсоаз Долто е разбирането, че детето е преди всичко говорещо същество. „Езикът, с който си служи това същество, изразява неутолимото му желание да се среща с другия, бил той подобен или различен от него, и да общува с него.“/1/
В България има преведени и издадени някои от книгите на Франсоаз Долто – „Всичко е език“, „Основни етапи на детството“, „Каузата на децата“, „Да говорим за смъртта“. „Несъзнаваният образ на тялото“, „Женската сексуалност“, „Когато се появи детето“,“Каузата на юношите“, „Когато родителите се разделят“. С какво са ценни тези книги? В тях идеите за възпитанието и подходът към детето са изказани разбираемо. Читателят придобива разбиране, не общо приложим инструментариум. Има много примери подпомагащи схващането на детската личност с нейната субективност, живост, желания. Долто казва, че детските желания следва да бъдат посрещнати, не задоволени, а чути, изговорени, за да се поддържа енергията на младия човек като желаещо същество. Потребностите се задоволяват, желанията се посрещат. Езикът е съществен за човека, за детето е от жизнено значение да е в езика, с него да се говори.
Долто казва:“Възрастният намира за скандален факта, че в стадия на детството човешкото същество е негов равен.“/2/ Това е едно изречение над, което бихме могли да помислим като родители, психолози, учители, логопеди, възпитатели, всички ние , които се срещаме и общуваме с деца.
За една интересна идея на Франсоаз Долто за употребата на кукла – цвете в психоаналитичната практика можете да прочете в статията „Куклата-цвете на Франсоаз Долто“.
/1/ „Всичко е език“ – Франсоаз Долто, ИК“Колибри“
/2/ „Каузата на децата“ – Франсоаз Долто, ИК“Колибри“