Поведенчески проблеми при детето

Поведенческите проблеми при децата обикновено се проявяват при една невъзможност да се заявят явления от емоционалната сфера. Причините могат да бъдат различни – проблеми в семейството, с връстниците, въпроси около порастването, сексуалността, идентичността, твърде много изисквания и неспособност за справяне.

Обикновено за проблемни, приемаме прояви като свръхактивност, липса на контрол, избухливост, неспазване на правила, агресивност. Но проблемно можем да наречем всичко, което ни се струва необичайно, за което нямаме обяснение, което излиза извън рамките на приемливото за дадено място или ситуация. Докато при дете, което в някои случаи се изолира, разстройва се от шум, изпълнява определни ритуали и т.н., възрастните имаме чуствителността и разбирането, че във вътрешния свят на младия човек се случва нещо от порядъка на страданието и сме готови да опитаме да подкрепим и да се съобразим, то за поведенията, които поставят авторитета ни под въпрос обикновено нямаме търпението и толерантността. В такива случаи наказанията идват като отказ на възрастния да разбере и посрещне случващото се с детето.

Говорим за неспазването на правилата като за лошо възпитание, възмущаваме се, когато децата не следват принципите, на които държим, браним яростно полагащия ни се авторитет. Но истината е, че понякога децата не могат, неспособни са да се държат както изискваме от тях, не успяват да ни угодят, не успяват да не си създадат проблеми. Причините за проявите, което приемаме за проблемни, могат да бъдат различни, но докато възрастният е в позицията на обидения, незачетен авторитет, той няма как да прояви чуствителност към истинското значение на конкретното поведение, на това, което стои зад него и което много често е нещо неизговорено, неясно, нещо пред което детето е изправено и с което не може да се справи по друг начин.

Пред възрастния, който се грижи за дете, стои нелеката задача да следи за неговото физическото и социално благополучие, както и да го съпровожда доколкото може в емоционалното справяне. Детето има право да не бъде щастливо непрекъснато, има право да се гневи, тъгува, страхува. Това са части от емоционалния свят на човешкото същество. Един млад човек има нужда не да не изпитва неприятни емоции, а те да бъдат посрещнати адекватно от страна на възрастните. Би било добре детето да бъде подкрепено в справянето с неприятното, като бъде чуто, като му се партнира, като му се обяснява, ако има въпроси. Възрастният винаги може да сподели знанията и собствения си опит, да разкаже как сам се справя.

Детството е време за учене какво е и по какъв начин да си в света, време на открития, изследване на себе си и другите. Възрастният не винаги успява да подходи адекватно на всяка ситуация, свързана с детето. Причините могат да са много – умора, страх, неразбиране, лични принципи и ограничения. Добре е да си даваме сметка за това, което провокира различните ни реакции и дори да се извиним, когато грешим.

Когато родителят е изправен пред невъзможността да се справи с особеностите на детето, които създават напрежение между него и околните, или които са ясен знак, че то преживява нещо извън родителската компетентност, е добре да се потърси консултация с детски психолог.

Светът все повече се отваря към осигуряването на толерантно, зачитащо отношение към детството. Пред днешните родителите стоят много въпроси около това как да се подготви детето за бъдещия му живот като възрастен по възможно най-добрия за всеки начин, как да се интегрират новите знания, характерни за едно информирано общество в културата и традициите, които носим в себе си. Въпросът кое е правилно, е добре да отстъпи на въпроса, кое е добро за детето, пред вид неговата индивидуалност, среда, разбирания на семейството.

Детето следва да се посреща като млад човек, личност, нуждаеща се не само от напътствия и грижи, но и имаща право на уважение, на едно внимателно отношение към специфичния начин, по който то комбинира в себе си примера от околните, характера си, личните си открития, собствената си чуствителност към света.

Споделете с...