Франсоаз Долто за възпитанието

„Потребността е нещо, което се повтаря, желанието е винаги нещо ново;ето защо, възпитавайки, ние трябва да внимаваме да не задоволяваме всички желания“ – Франсоаз Долто, „Всичко е език“.

В обществото ни все повече се размиват и бъркат потребностите и желанията. Родителите си даваме сметка, за прекаляването в задоволяването на желанията на децата ни, но истински липсва разбиране за значението на това прекаляване за детското развитие. Можем да гледаме на задоволяването на всяко детско желание като ощетяване на развитието на детската личност. Водени от намерението за осигуряване на щастливо детство, родителите пропускаме много, включително правото на всеки да не бъде щастлив непрекъснато, да не бъде докарй задоволен във всичко, да се остави детето да търси, да твори и изследва, да се развива чрез енергията на желанието.

В книгите си Франсоаз Долто често онагледява с примери идеите си, така че да се даде възможност на читателя да помисли и евентуално да допусне промени в отношението си, в начина си на възприемане, не просто да следва сляпо предписания и заръки. Тя заявява, че потребностите на детето трябва да бъдат задоволявани, а желанията следва да бъдат изговаряни. Това означава да се даде възможност на детето свободно да говори за желанията си, без страх, че ще бъде лишено от одобрението на възрастния. Детето не бива да бъде критикувано или обезкуражавано, а да бъде подкрепяно в споделянето. Желанието може да бъде изговорено, но може да бъде изразено в рисунки, моделиране, движение, пеене, игра. Желаейки, детето се стреми към нещо ново и неизживяно, нещо, което го движи и развива, нещо което то би могло да иска да сподели. Според Долто възпитанието е именно в това, да се подкрепя желанието за нещо ново, споделеното желание да бъде посрещнато, чуто и изговорено.

„Желанието на детето трябва да ни служи за повод да общуваме с него и така, чрез словото, да му разкриваме света, свят на представи, свят на език, свят на думи, свят на обещания за удоволствия.“ Задоволявайки желанието на детето, без то да се обговори,без да се изчака, онема възможността му да започне да изобретява това, което няма чрез творчество, култура, чрез езика.

В книгата си „Всичко е език“ Франсоаз Долто представя идеите си за подкрепа и уважение към детската личност по начин, който не толкова да даде готови формули за родителстване, а по-скоро да предложи едно разбиране за детето, което да подпомогне родителите и специалистите, работещите с деца в общуването, възпитанието, грижата за детето.

Франсоаз Долто (1908 – 1988) е френски психоаналитик, последовател на Зигмунд Фройд, сподвижник на Жак Лакан, автор на литература за детска психология и развитие.