Детските конкурси за красота – отключване на комплексите или път за развитие?

Интервю за вестник „Лечител“

Брой: 38, 20 септември 2018 – ОБОНЯНИЕТО

Мария ПЕТРИЧЕВА е психолог с близо 15-годишна практика в психо-социалната работа, психодрама консултант, последовател на лаканианската психоанализа към Българско общество за лаканианска психоанализа. От години се занимава с индивидуална и групова работа с деца и родители, обучения на кандидат-осиновители. Организатор и психолог е в проекта „Детската стая“, насочен към малолетни с проблеми в адаптацията.

• В цял свят и особено в Щатите са популярни конкурсите за красота за деца. Те заплаха ли са за детското развитие и защо?
– Трудно е да се отговори на въпроса еднозначно, тъй като влияние оказват много фактори. Много важен е форматът на самия конкурс, какво е това, което той иска да покаже, какво е неговото послание. Ако идеята е да се предостави възможност на децата да проявят свои таланти и умения и едновременно с това да научат нещо ново и да се забавляват, защо не. Живеем в конкурентно общество. Състезателността не е нещо ново за дете, което посещава детска градина или училище или пък има братя и сестри. Няма нищо лошо в това да се дава публичност на талантите, което се и случва в много модерните напоследък конкурси за музикални изяви или дори в спорта, изкуствата, конкурсите по математика, владеене на чужд език и т.н. Така живеем ние възрастните, това виждат децата, че се цени, че е актуално. И, разбира се, някои от тях искат да опитат, да бъдат известни, да им аплодират. Тук е много важна ролята на родителите. Какво мотивира тях да изберат за детето си подобна публичност, какво те искат да предоставят на детето си като опитност.
Много е писано и коментирано по повод детските конкурси за красота в Америка. Това, което скандализира, е натрапваната на малки деца силно сексуализирана представа за красотата. Когато имаме 5-годишно момиченце със силен грим, сложна прическа, дрехи, напомнящи на жената-съблазнителка, не можем да не се запитаме какво е посланието на такъв тип показност, кой има облаги от това – дали детето, родителиinффте или шоубизнесът.
Няма нищо странно в това малкото дете да се интересува от дрехите и аксесоарите на големите и дори да експериментира с тях вкъщи, когато играе. Притеснително е когато възрастният, който се грижи за детето, стимулира подобно преждевременно порастване, когато се инвестира в малкото момиче да се превръща в ролята на съблазняваща жена, подкрепяно от майка си, фризьори, гримьори и дизайнери. Има много неща, които трябва да се случат с тялото и психиката преди малкото момиче да се превърне в жена.
Това, което може да е заплаха е начинът, по който се случва всичко около един конкурс, не самото мероприятие. На първо място е отношението на родителите и тяхното желание, какво те очакват от подобно представяне на детето си и визирам не само конкурсите за красота. Важно е каква полза би имало за детето такова участие и чии интереси обслужва то.
• Какво се случва с едно дете, когато на крехката възраст от 4 до 10 годинки е било „на показ“, показвано пред публика като на витрина, оценявано, печелело е титли или е било осмивано дори? С това се занимават редица детски модни агенции у нас.
– Живеем във време, в което социалните мрежи и свързаната с тях публичност са част от живота на повечето хора. Все по-важно става за отделния човек изграждането на един публичен образ, който евентуално да получава публично одобрение. Всеки има възможност да сподели снимките си, живота си, мислите си с много хора и да поставя себе си в позицията на обект за харесване или нехаресване.
Оценяването, аплодисментите, осмиването са част от публичността. Тези неща реално се случват в обществото на възрастните, но и в обществото на децата. Децата научават какво е да живееш с другите, общувайки с други малчугани и възрастни. Но това научаване не е самостоятелна задача на детето. То е придружавано и напътствано в първите си стъпки към социализирането от значим възрастен, който отговаря за неговата сигурност. Самостоятелността се придобива постепенно.
Когато едно дете е поставено в ситуация на публичност, е важно то да е подготвено, да има усещане за сигурност, което е възможно, когато са налични познати и стабилни фактори. Това би следвало да е задача на родителите, но и на организаторите на подобни мероприятия. Успехът или неуспехът в детските конкурси не бива да поставя под съмнение любовта и одобрението на значимите възрастни.
• Кое е по-опасно за детската психика? Победите в тези конкурси или загубите? До колко податлива е самооценката на децата? Какви стават те като големи хора? До какви психически отклонения и страхове могат да доведат участията в конкурси за красота като деца?
– Когато заявката на възрастните към детето е „победа на всяка цена“, тогава е много вероятно детето да стане силно тревожно. Едно дете има нужда да знае, че е ценно само по себе си от важните за него хора, че може да е сигурно в любовта им. Победата в конкурс, на състезание или на изпит може да е основание за уважение към положения труд, към усилията, но не може да е причина за любов и одобрение.
От значение са реакциите на възрастните, ангажирани с детските изяви, начинът, по който те се отнасят към победите и загубите, това което те подават на детето като емоция. Колкото по-спокойно се отнасят родителите към публичните ангажименти на детето, толкова самото дете се чувства по-спокойно.
Със сигурност едни свръх амбицирани по отношение успехите на детето си родители създават среда, в която детето става тревожно. Може да се види в поведението на детето, в това което споделя чрез рисунки, игри, думи. Децата дават знак, когато не се чувстват добре. Неспокойното, силно тревожно дете може да прояви редица симптоми свързани с тялото, поведението, емоциите.
Как би се отразило участието в конкурс на едно дете е трудно да се предвиди. Има много фактори, които оказват влияние върху способностите за справяне, адаптивността, толерантността към стрес. Едно здраво дете, растящо в подкрепящата и сигурна среда, би следвало да се справя по-добре в емоционално отношение. От друга страна, дете растящо в нестабилна, динамична среда, може да се окаже с много добър ресурс за адаптиране в конкурентна среда. Децата са различни, всяко има своите особености, своите таланти, своята уникалност. От нас, възрастните, се иска да я забележим и уважим.
• Какво стои зад манията на родителите да показват децата си? Защо майките се вманиачават по конкурсите за детска красота?
– В някои семейства външният вид е от голямо значение. Полагат се усилия, употребяват се средства в името на добрия външен вид. За други е важно да бъде развиван ума, музиката, спорта и усилията и финансите се насочват в съответната посока. Хората са различни. Безсмислено е да осъждаме някой, защото не е като нас.
Като родители, винаги е добре да си задаваме въпроси какво всъщност искаме за децата си. Един родител, който иска най-доброто за детето си, следва да мисли как днешното „най-добро“ ще се отрази на качеството на живота на детето в бъдеще, струват ли си усилията и евентуално – жертвите. Кои са нещата, които реално имат отношение към това детето да стане щастлив човек, така както го разбират неговите родители?
Когато един родител инвестира твърде много усилия да развива детето си в дадена насока, когато желанието на майката/бащата не позволява изява на желанията на детето, тогава е редно този родител да се замисли дали не обслужва някакви свои стремежи, използвайки детето като инструмент за постигане на личните си амбиции.
Какво бихме могли да кажем за жена, която посвещава живота си на подготовка и участие на малката си дъщеря в детски конкурси за красота? Бихме могли да предположим, че това е единственият възможен за тази майка начин за изява, за изява на една женственост, която тя не чувства в себе си по една или друга причина и от която изява тя има голяма нужда. Разбира се, хората са различни и мотивите за едно и също поведение могат да бъдат различни, но е факт, че често се случва възрастните да се опитват да реализират свои амбиции и мечти чрез децата си, убедени в най-добрите си намерения.
• Кога детската психика е готова да посрещне натиска на конкуренцията, независимо в коя сфера? 
– Хората, било то деца или възрастни, са различни, развиват се, реагират, справят се по свой собствен, уникален начин. Има хора, които никога не се научават да губят и други, които се смущават от комплименти, одобрение, не се чувстват комфортно да се конкурират.
Има описан случай от практиката на френския психоаналитик Франсоаз Долто в книгата „В играта на желанието“. Примерът не е по темата, но представя по добър начин различието на три деца от едно семейство, които се сблъскват с един и същ травматичен проблем. Накратко, става въпрос за майка, посъветвана от педиатъра си да приучва възможно най-рано бебета си на бебешка хигиена. Трите деца, подложени на дресировка от първите си дни реагират по три различни начина. При две от децата има временно подчиняване на желанието на майката, след което при едното се наблюдава отказ и последвало близо година по-късно от връстниците му приемане на спазването на хигиена. При другото дете се случва нещо подобно, но забавянето е до училищна възраст. Третото дете не се е съпротивлявало на желанието на майката и от 7-дневна възраст спазвало отлична хигиена. Долто твърди, че на 8-годишна възраст това дете е било шизофреник, апатичен към света, живеещ в свой собствен свят. Виждаме как при едно и също, продиктувано от най-добри намерения действие, несъобразено с природата и нуждите на детето, в едно и също семейство три деца избират три различни начина на реагиране.
Разказвам този пример, за да опитам да обясня, че човешкото същество е уникално в избора си на отношение, поведение, справяне. Не всички хора се чувстват добре в конкурентна среда, други напротив, мотивират се да положат повече усилия, да се представят по-добре.
Детето наблюдава и учи от действията на възрастните. Когато на дете предстои нова ситуация, е необходимо спокойно да му бъде обяснено какво ще се случва, какво да очаква. Когато е организирано участие на малчугана в публично мероприятие, или такова, предполагащо оценяване, като конкурс или изпит е добре родителите да инвестират усилия преди всичко в комфорта на детето – физически и емоционален.
Децата играят. Когато детският интерес е провокиран чрез средствата на играта, тогава нещата се получават спонтанно, научаването става естествено и с удоволствие.

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *