Играта на изчезване е съществена част от развитието на най-малките. Тя се изразява в това, чрез различни манипулации, обикновено хвърляне, детето да направи така, че достъпен за него предмет да изчезне. Хората, които общуват с малки деца знаят, че детето обикновено възторжено приема падналия предмет да му се върне обратно, след което отново го хвърля. Играта може да продължи дълго, стига предметът да се връща отново и отново, тъй като детето видимо изпитва удоволствие от нея.
Обикновено близките на детето интуитивно се включват в тези игри, като спонтанно се досещат да обозначават действията си с думи – „Къде е …?Няма го!Ето го! “ Понякога възрастните закриват лицето си с ръце и после го откриват или се скриват за кратко от погледа на детето и после се появяват. Цялото това изчезване и появяване, обозначено с думи изключително се харесва на малките.
Някъде бебешката игра може да се срещне под името „Дзак“, „Ку-ку“ или „Ту- ту – бау“. Това са звуците, които възрастният издава, когато се появи отново, след като е скрил лицето си с ръце.
Повечето родители и близки на малкото дете забелязват и дори участват в тази игра, тъй като видимо тя го забавлява, но не всеки се досеща, че появата на играта бележи достигането на определен етап от детското развитие.
Бебешката игра на изчезване и появяване „Fort! Da!“ – “ Няма го! Ето го!“е наблюдавана и описана от основоположника на психоанализата Зигмунд Фройд.
Фройд забелязва, че внукът му, дете на година и половина проявява постоянство в действия с една макара, която изхвърля от креватчето си, а след това издърпва обратно към себе си. Действията на детето са придружени от звуци, разбирани от родителите му като думите „няма“, когато изхвърля макарата и не я вижда и „ето“, когато издърпва макарата обратно и тя отново е в полезрението му.
Заинтригуван от постоянството и повтаряемостта на тези действия, както и емоциите, с които са придружени, Фройд прави предположение, че действията на детето имат голямо значение за него. Според него, това е първата му самостоятелна игра. Изводът, до който Фройд стига е, че това е игра на изчезване и появяване, която е свързана с приемането от детето на майчиното отсъствие. Чрез хвърлянето на предмети, то разиграва отново и отново изчезването и повторната поява на майката, прехвърляйки това неприятно събитие в неговия живот върху предметите в играта. Манипулирайки предметите, предизвиквайки само събитието „изчезване“ и събитието „появяване“, детето става господар на положението.
Играта е натоварена с много смисъл за детското развитие. Тя е действие на психична преработка на явление от живота. Появяват се думи обозначаващи случващото се – „няма“, „има“. Детето дава дума, независимо по какъв начин е стигнала до него на събитие извън тялото, имащо отношение към него. От пасивно, то става активно.
Изхождайки от предположението, че отсъствието на майката е било неприятно за детето, Фройд си задава въпроса защо неприятното преживяване се разиграва отново и отново. Очевидно в играта „Fort! Da!“се наблюдава стремеж към психично овладяване на неприятното преживяване, характерно и за други детски игри.
„Виждаме, че децата повтарят в играта всичко, което в живота им е направило силно впечатление, че по този начин се разтоварват от силата на преживяването и стават, така да се каже, господари на положението.“ /З.Фройд, „Отвъд принципа на удволствието“/