„Редно е да кажем, че преди едно дете да бъде определено като мързеливо или, напротив, хиперактивно, е добре да се запитаме за възможните причини за проблема му. Най-общо казано, трябва да се избягва поставянето на етикети на най-малките, защото един проблем може да лежи в основата на множество поведения, и понякога трябва да се въоръжим с много търпение, за да успеем да декодираме ситуацията…
Във всеки случай за детето е успокоително, ако възрастните, които отговарят за него, му покажат, че се опитват да разберат какво му се случва. В случай, че блокирането продължи, може да е необходимо консултиране с психолог или психоаналитик.“
Мириам Сежер, „Малкото училище – голямото начало“, ИК“Колибри“2013