Игра и творчество

Донълд Уиникът изтъква важността на свободната игра за детето.Тя му позволява да действа спонтанно и да освободи творческите си заложби. „Творчеството е универсално. То е неделима част от живота. Позволява ни да възприемем заобикалящата ни реалност. Предполага добро здраве.Присъщо е на всяко човешко същество, дори да е силно инвалидизирано. /Уиникът. 1975/.

Творческият нагон, свързан с удоволствието от играта, и придава непредвидим характер.

Креативността е централната сила на играта, сила, която се изразява чрез нея. Подхранва се от удоволствието , желанията и фантазмите; с нейна помощ въображението се развихря, а личността се формира и процъфтява.

Следователно играта е фундаментална жизнена сила. Да играеш, означава да действаш, да променяш света. Докато променяш реалността, светът става твой.

„Единствено докато играе, детето или възрастният е в състояние да бъде креативен и да вложи цялото си същество. Индивидът открива себе си само, когато е креативен.“/Уиникът 1975/

Според Уиникът креативността не е компетентност по подразбиране, тя присъства във всяко човешко същество, но се проявява, ако и се даде възможност да се изяви свободно. Креативността не се учи, твърди Дейвид Уиникът.

Откъс от книгата на Бернар Окутюрие „Действаме, играем, мислим“, ИК“Колибри“2019