Светът на детските рисунки

Интервю на Ива Лалова за сп. Кенгуру, бр.142/9.2018

 

Малчуганите невинаги успяват да изразят емоциите си така, че да бъдат разбрани от възрастните. За щастие, потапянето в душата им е възможно с помощта на творчески изяви – като рисуването, например. Надникнете в света на детските рисунки с разговора с психолога Мария Петричева, за да разгадаете какво чувства мъникът.   

Г-жо Петричева, рисунките са врата към емоционалния свят на децата. За какво още са показател те?

Обикновено децата от всички възрасти използват рисуването като част от играта и така се развиват, изразяват впечатленията си, конструират себе си по собствен уникален начин.

В работата с деца рисуването е средство за изразяване на неизговореното, на това за което често няма думи, но е важно за детето.

В психотерапевтичната среща с дете, рисунките са със статут на интимно споделяне. Те не са обект на художествена оценка и не се излагат на показ. Много важно е какво самото дете казва, че е изобразило на листа, какво значение самото то придава на нарисуваното.

В детските рисунки могат да бъдат изобразени фантазии, страхове, актуални теми, неща от живота на детето, които са му направили силно впечатление. Същевременно рисуването отразява и развитието на детето. Например, оставянето на следи  с флумастер или тебешир е характерно за по-малките деца, на две-три годишна възраст. Те експериментират с  възможностите на ръцете си и наличните предмети, правят драсканици, от които с времето се появяват форми. На 4-5 годишна възраст детето може да говори за нарисуваното, често изобразеното е израз на впечатления, емоции, важни за детето теми. По-нататък се проявява разбирането за пространство, елементите в рисунката имат своето конкретно място на листа /небето и слънцето са в горната част, тревата в долната/ и т.н.

Често срещан сюжет на творбите на малчуганите е семейството. Как изглеждат щастливите фамилии, нарисувани от невръстен Пикасо, и как – тези, които изживяват трудности?

Важно е, когато се правят интерпретации на рисунки, да се има предвид уникалността на всяко дете, неговата лична история, нещата, които харесва, средата, в която живее. Не бихме могли да правим сериозни изводи за отношенията в едно семейство само от една рисунка. Добре е с детето да се разговаря за рисунката му, ако то няма против. Много информация носят и случайните коментари, които се правят по време на рисуване.

IMG_20180810_140454

Като цяло децата имат склонност да пропускат да нарисуват този, с когото са в конфликтни отношения. Там, където има ведрост и добро настроение, обикновено има повече цветове. В изобразяването на значимите фигури има повече детайли. Разглежда се къде и по какъв начин детето рисува себе си в рисунката, какви са размерите на фигурите. По-голямата фигура говори за значимост, но също така може в нея да има заплаха. Рисувайки, детето само може да сподели какви са настроенията в семейството. Ако има допълнителни елементи, добре е да се види имат ли те специфичен смисъл за детето.

Издава ли спотаени страхове присъствието на зловещи фигури в картините? Или е отражение на гледани филмчета?

Това е въпрос, който по подходящ начин може да се зададе на самото дете, но и не бива да се настоява, ако то не желае да говори. Страховете и притесненията на възрастния и тези на детето не са задължително едни и същи. Това, което притеснява големите, може да е нещо вълнуващо за малките. Ако малчуганът е овладял езика и има желание, той ще обясни каква е тази фигура, дали е зловеща, заплашва ли някого и с какво.

Не всичко може да бъде обяснено от детето и не всичко има нужда от интерпретацията на възрастния.”

Според американска класация, топ 3 на задължителните елементи на детските рисунки е съставен от: слънце, дъга и къща. Какви емоции стоят зад този подбор?

Погрешно е да се тълкува символика извън контекста на културно обособените символи от  специфичната среда на детето и особено извън значението, което самото то влага в изображенията си. Обръща се внимание на често срещаните елементи, които се използват  в различни рисунки.

IMG_20180810_140625

Слънцето, например, символизира майката, луната – бащата. Къщата символизира дома, семейството. Когато има ограда, тя може да се тълкува като липса на откритост към света, затвореност, подозрителност, но също и на нужда от защита. Наличието на прозорци говори за откритост, общителност.”

Каква е символиката на предпочитаните от хлапетата цветове?

По-тъмните цветове, както и липсата на повече багри могат да отразяват тенденции на потиснатост. Докато пъстрите рисунки изразяват жизненост, веселост. Една бедна на цветове и детайли рисунка със схематични изображения би могла да е знак, че нещо притеснява детето. Но, отново подчертавам, че на детското творчество се гледа комплексно – възраст на детето, интереси и предпочитания, ниво на овладяване на езика, развитие на фината моторика, отношението на възрастните към неговите занимания и т.н.

Детските рисунки могат да свидетелстват за психичното развитие на детето, но също за актуални за него теми, образи които са го впечатлили. Те са средство за развитие, изразяване и комуникация.

Би било чудесно възрастният да се интересува и дори да участва, ако бъде поканен в процеса на детското творчество.