„Виждаме, че децата повтарят в играта всичко, което в живота им е направило силно впечатление, че по този начин се разтоварват от силата на преживяването и стават, така да се каже господари на положението. но от друга страна, е напълно ясно, че всичките им игри се определят от едно доминиращо през тази възраст желание – да бъдат големи и да постъпват като големите. Забелязваме също, че неприятният характер на преживяването невинаги го прави неподходящ за игра. След като докторът е прегледал гърлото на детето или му е направил някаква малка операция, това свързано със страх преживяване положително ще стане предмет на следващата игра, при което обаче съвсем ясно се вижда, че насладата идва от друг източник. Преминавайки от пасивността на преживяването в активността на играта, детето причинява на партньора си по игра същото неприятно нещо, което самото то е изпитало, и така си отмъщава на него като заместник на виновния.“
Зигмунд Фройд, „Отвъд принципа на удоволствието“
„Психология на несъзнаваното“, ИК“Колибри“