В последните години прави впечатление, че все повече родители се обръщат към логопедите за преодоляване на сериозни проблеми като липсата на реч при деца след три годишна възраст.
Защо това често се оказва недостатъчно ефективно?
Въпреки препоръките на логопедите, педиатрите и детските психолози, на голяма част от родителите като че ли убягва един съществен факт. В някои случаи проблемът с проговарянето отпада след ограничаване на времето прекарвано пред екрана на телевизора или компютъра и стимулиране на комуникацията от страна на близките. Но често, детето не просто не говори, то не прави опити, не проявява интерес към речта, използва посочване, характерен звук или друго, което да послужи на мястото на речта. В много случаи е видимо, че невербалното дете не иска да говори, избягва общуването и по линия на останалите комуникационни канали. Обикновено се наблюдават и други особености съпътстващи липсата на реч и даващи основание на специалистите да предполагат смущения в детскто развитие.
Речта е средството, с което си служим за да взаимодействаме с околните, но също и начин да обозначаваме нещата в нас и около нас, да се съгласим с общовалидния смисъл на думите и да приемем езика като начин да сме свързани с другите, без това да нарушава усещането ни за цялостност.
Нека е ясно, че логопедите работят с техниката, начина на говорене, с упражненията, онагледяването, стимулирането. Специалистите, които работят с желанието на детето са детските психолози и психотерапевти. Докато то няма желание да взаимодейства, всякаква интервенция би довела до нетраен или незадоволителен резултат. Липсата на желание за общуване е знак за нещо, което не се случва по обичайния начин. Често знаците са повече – особености в поведението, предпочитанията, реакциите, интересите на детето.
Психотерапевтичната работа с неговорящо дете би следвало да осигури свободно пространство за изобретения, които да му послужат за психологически опори. Обикновено взаимодействието между дете и възрастен по време на терапевтична сесия предоставя възможност за развитие и естествено стимулиране на желанието за общуване, доколкото това е възможно в конкретния случай.
Има един много подходящ израз за деца, при които се наблюдават смущения от аутистичния спектър и за които се пропуска психотерапевтичната работа за сметка на логопедичната – „да се строи къща от покрив.“ Когато едно дете живее в собствен свят, то най-напред има нужда да бъде придружено в търсене на личните му опори, да бъде адекватно поканено да взаимодейства с другия, тогава, когато е готово и по начин, който му е поносим.
Някои психолози не работят с невербални деца. Това не бива да отказва родителите да търсят специалист, подготвен за взаимодействие по други начини – през играта, движението, звука, творчеството, театъра.
Една комплексна работа със специалисти по речта, детски психолози, психомоторни терапевти би могла да създаде специално пространство за изобретения, в което да стане възможно изграждането на опори и преодоляване или намаляване на затрудненията, които среща неговорящото дете.