„Към общоприетото схващане за половия нагон се отнася и мнението, че той отсъства в детството и се появява едва в периода от живота, който е получил названието пубертет. Но това изобщо не е обикновена грешка. Тя има тежки последствия, тъй като предимно в нея се корени нашето сегашно непознаване на основните положения за сексуалния живот. Задълбоченото изучаване на сексуалните прояви в детството вероятно би ни открило съществните черти на половия нагон, би ни показало неговото развитие и образуването му от различни източници.
Заслужава внимание фактът, че авторите, които се занимават с обяснение на свойствата и реакциите на възрастния индивид, отделят много по-голямо внимание на доисторическата епоха, т.е. на живота на предците, като приписват доста по-голямо влияние на наследствеността, отколкото на другия предшестващ период, който се отнася до индивидуалното съществуване на личността – периода на детството. Би могло да се предположи, че влиянието на този период от живота е по-лесно за разбиране и че то заслужава повече внимание, отколкото наследствеността.
В литературата се срещат случайни споменавания на изблици на малките деца, ерекция, маструбиране и опити, напомнящи на коитус, но за това се говори като за куриоз, като за отблъскващи примери на преждевременна поквареност.
Доколкото зная, нито един автор не е имал ясна представа за закономерностите на сексуалното влечение в детството и в появилите се голямо количество трудове за развитието на детето почти винаги липсва глава за сексуалното развитие.“
„Още през 1896 година аз подчертах значението на детските години за появата на известни важни феномени, които зависят от половия живот, и от този момент непрестанно поставям на преден план значението, което периодът на детството има за сексуалността.“
Зигмунд Фройд „Детската душа“, ДФ „Абагар“, изд. Евразия, Eurasia Academic Publishers, 1993г.