
Какво означава тантрум?
Тантрумите са тези изблици на гняв при децата, които често свързваме с детския пубертет, възрастта между втората и третата година. Те включват викане, демонстративен рев, хвърляне на предмети, тропане, удряне, въргаляне по земята. Обикновено тантрумите се появяват, когато на детето е отказано нещо или когато нещо не се случва по желания начин. Често гневните пристъпи са свързани с желание за внимание, опит за промяна на установени правила или незабавно задоволяване на нужда или желание.
Какво се случва?
Преходът от бебешка към детска възраст, често наричан бебешки пубертет отбелязва важна фаза в развитието на детето. Налице е вътрешна потребност от отричане, поставяне на правилата под съмнение, яростно защитаване на нужди и желания, често придружени с тръшкане и рев. Малкото дете чувства повече увереност в изразяването си и в собствената си способност да въздейства над околните. Възможностите му са ограничени и въпреки това е налице една нарастваща потребност за независимост. Докато плачът при бебето, което не борави с езика, е знак за липса на комфорт, предизвикан от глад, нужда от гушкане, болка и т.н., при което при задоволяване на нуждата настъпва спокойствие, тръшкането при малкото дете има различен характер и много често, дори когато получи желаното, разгневеното дете не се успокоява. От една страна тантрумите изразяват желанието на малкото дете да въздейства над света, отправяйки към възрастния потребността си от незабавно задовляване на възникналото желание. От друга, то изразява безсилието на малкото същество да реагира по друг начин на бушуващите в тялото му емоции.
Какво е добре да се избягва?
Тъй като гневният изблик има адресат – възрастния, който отказва да осигури незабавно удoвлетворяване, поведението му е от решаващо значение за бъдещото развитие на детето, за начинът, по който то ще посреща емоциите си, за изграждането на комуникацията между възрастен и дете. Удовлетворяването на нужди и желания, изискано по този начин е неприемливо, тъй като родителят в желанието си да успокои детето, демонстрира безсилие и готовност да се подчинява на детските капризи. Говоренето не въздейства, тъй като както възрастните, така и децата, в състояние на силен гняв не са в състояние да чуват. Би могло да се говори след отшумяване на кризата. Родителите, които са минали през този период от израстването на детето знаят, че когато на разгневеното дете се дава нещо друго, различно от желаното, в опит за отвличане на вниманието, това в повечето случаи засилва, вместо да облекчава кризата. Често дори да получи каквото иска, детето продължава да крещи, отказва или дори хвърля подаденото /ако в случая става въпрос за предмет/. Малкото дете все още няма толеранс към силните емоции, те идват като електричество по тялото и е нужно малко време, за да се възстанови балансът.
Заплахите или утешаването обикновено нямат отношение към успокояването на детето по време на гневна криза. Напротив, биха могли да засилят виковете и плача.
Няма правила за поведението на възрастния по време на гневна криза на детето. Има случаи в които, ако родителят прецени че е подходящо, е приемливо детето да получи каквото иска, да се предприеме успокояване или отклоняване на вниманието. В разгара на кризата, обаче, тези похвати рядко водят до успех, а в дългосрочен план детето разбира, че лесно може да получи каквото иска от родителя. Все пак това е период на тестване на граници и е много вероятно, когато родителят е съгласен да задоволи всяко желание, предизвикващо дискомфорт, детето да се затрудни в изграждането на толерантност към фрустрация, да му е трудно, когато ситуацията изисква търпение и изчакване, да не успее да изгради способност за сътрудничество. Това са качества, необходими за успешното вписване в детската градина и училище, както и в живота изобщо.
Какво може да се направи?
Ако родителят успява да удържа собственото си страдание, провокирано от детския плач, той би могъл да подхожда адекватно към гневните пристъпи на детето, да отстоява собственото си право да определя какво е правилно за малкото дете, което няма достатъчно опитност да решава само за себе си. Добре е възрастният да даде знак, че разбира поведението на детето, но че то е неприемливо. Изчакването, обраното от емоции поведение на родителя, помага на детето да понесе собствената си силна емоция. Ако възрастния съумее да не „налива масло в огъня“ с излишни думи, трескаво успокояване или гневни изблици, детето ще е в състояние да премине по-лесно през кризата.
Малкото дете няма усещане за време, то иска всичко веднага. Родителят може да въведе понятията за време – след половин час, утре, когато се приберем, но разбирането от страна на детето няма да се появи веднага.
Основна задача на родителя, освен грижата за тялото на детето е и за неговото социализиране и развиване на интелигентността. Щастливото дете не означава дете без желания – такова на което всяко желание се задоволява. Напротив, нека има желания, за които детето да се потруди, да може да изчака, да потърси начини, да прояви креативност. Нека се работи по посока сътрудничество между възрастния и детето, а не в пълно задоволяване на детето или в борба за надмощиe.