Разглезеното дете

Всеки родител има определени очаквания и надежди за своето дете. Във време, в което липсва общ ориентир, валиден за всички като разбирания за правилата, морала, ценностите, родителят е изправен пред трудната задача да намери собствено решение за това, на което иска да научи детето си, за да отговори на изискванията на новия свят и да предаде по специфичен начин вярванията и традициите, надеждите и желанията, които носи.

Изразът „разглезено дете“ обикновено се отнася за дете, което не се ориентира в правила, получава твърде много, изисква. Хората казват, че разглезено е дете, на което „всичко му е позволено“. Този израз е огледало на начина, по който мислят повечето хора, а именно, че родителят не се е справил добре с отглеждането.

Кабинетите на детските психолози са пълни с деца, за които съседите, в детската градина или училище, случайни хора смятат, че са разглезени. Често всяко неприемливо поведение е определяно за резултат от „разглезване“. Родителите са атакувани с обвинения и съвети, но истината е, че всеки се опитва да направи най-доброто на което е способен, по начина, по който го разбира.

Когато едно дете страда, страхува се, тревожи се, то често няма думи за случващото се в тялото му, поведенията и реакциите могат да са странни, извън обичайните. Понякога корекции в поведението на родителите, разговори или обясния могат да успокоят детето, в други случаи се налага подкрепа от детски психолог.

Ако приемем, че „разглезеното дете“ е несамостоятелното дете, това на което „всичко му е позволено“, това, което изисква, можем да помислим в следните посоки – самостоятелсност, правила, отношение към детските желания.

Децата имат нужди от правила. Правилата създават усещане за сигурност, но и вяра в реда като цяло. Когато правилата се нарушават, независимо дали от детето, родител или външен човек, е добре това да се изговори, да се чуе детето, да се обясни. Има правила, които са валидни за всички и такива, характерни за отделното семейство. Правилата, които се отнасят за всички имат отношение към законите. За да успяваме хората да живеем заедно в големи групи ни е необходима обща регулация – не се бием, не взимаме чуждото и т.н. Когато това се случи има ред, по който обществото реагира. Когато едно дете трябва да си ляга в определен час, а друго в друг, това е специфика на семейството. Децата, дори малките могат да се ориентират в този общ ред, ако им се обясни по подходящ начин. Има деца, за които подобно обяснение не е достатъчно, за което има съответните причини, други нямат нужда от подобно обяснение.

Децата имат нужда да не бъдат непрекъснато обгрижавани. Постепенно на детето е необходимо да се възлагат съобразени с възрастта, характера и възможностите отговорности. Самостоятелността следва да бъде подкрепена. Извършването на дейности вместо детето, подкрепя една пасивност и усещане за неспосонбност за самостоятелно справяне. Подобно поведение от страна на родителя може да доведе до повишена тревожност при раздяла със значимия възрастен. Дете, което в процеса на порастване не е имало възможността да се справя само, да бъде уверено, че се справя, вероятно ще срещне сериозни затруднения като възрастен индивид.

Децата нямат нужда от задоволяването на всяко едно желание. Напротив, ако родителите се впуснат да обслужват желаниеята на детето си в името на щастливата детска усмивка, те неминуемо ще забележат, че детето им все по-трудно се радва, изисква, а не желае, понякога хвърля или поврежда полученото, иска все повече и повече или спира да иска каквото и да било. Френският психоаналитик Франсоаз Долто препоръчва да се оставя пространство за обговаряне на желанията. Погрешно е родителят да приема всяко детско желание за ангажимент. Децата имат основни потребности, които следва да бъдат задоволени, а за желанията да се говори, да се измисля, да се активира творческия процес.

Днешното поколение родители полагаме големи усилия за осигуряването на щастливо детство и добър старт, така както го разбираме, в живота на децата ни. В желанието си да не допуснем липси, „лоши неща“, травми, често вършим неща вместо детето, спестяваме обяснения, преобгрижваме като несъзнателно препречваме пътя на порастването и самостоятелността.

Често поведения, които околните си обясняват като ефект на разглезване имат по-скоро отношение към възприятията и реакциите на детето спрямо света и са извън сферата на възпитанието. Детето е млад човек, който има своите преживявания и затруднения, които не винаги могат да бъдат изговорени. Ако нещо, свързано с детето смушава родителите, нещо за което те нямат обяснение или решение, винаги могат да се обърнат към детски психолог, който да ги насочи.

Споделете с...