Игрите, които ще предложа са подходящи за малки и големи групи деца между 3 и 6 годишна възраст. Това са игри, които съм ползвала в групова работа по време на практиката ми на психолог в детска градина, както и в ателиетата за деца към „Детската стая.“
Принципите, около които според мен е добре да се структурират развиващи занимания за деца, извън парадигмата на обучителния процес, който не е предмет на изследване в този текст са:
- Участието да става по желание. В случай че детето не се интересува от общата игра, то може да прави нещо друго при условие, че не пречи на останалите. Излишно е водещият да се безпокои, че не всички деца харесват предложената тема.
- Интересът на всяко дете да бъде стимулиран с предоставяне на възможности за индивидуална и отборна изява, изтъкване на познати за децата неща, наред с новите;
- Да се отбелязват уникалните качества на всеки участник, това което го отличава от останалите, без коментиране дали това е добро или лошо;
- Да се стимулират децата да дават свои идеи и да експериментират в рамките на зададената тема.
Ето и дейностите, които предлагам:
Игра „Индианци“
Това е игра, замислена за голяма група деца, която да предостави възможност за лична и отборна изява, да осигури разтоварване, да създаде отношение към нуждата от спазване на правила и едновременно с това да бъде приятна за децата.
Необходимо е да се формират два отбора по някакъв общ признак. Децата се настаняват седнали на земята, отбор срещу отбор. Всеки отбор получава индианско име /Бързите като вятъра, Синовете на сивия вълк, Дъщерите на мечката и т.н./ Тук водещият може да попита какво се знае за индианците, какви са те, какви са условията за оцеляване в природата. Изтъкват се качества като бързи реакции, хладнокръвие, самоконтрол. След като е подадена кратка информация за индианците, на децата се дава възможност да направят своя боен вик. Важно в тази игра е всички играчи от един отбор да успеят едновременно да започнат да викат като индианци, с потупване с ръка пред устата и едновременно да спрат по сигнал от водещия. Това може да се направи няколко пъти, като целта е да се вика възможно най-силно.
Последната част на играта е всички участници в единия отбор да „замръзнат“, да станат тихи и невидими по знак от водещия. Който помръдне или издаде звук, отпада от играта. Сравнението е с индианец в гората, когато приближава мечка или друго голямо животно. Междувременно 2-ма, 3- ма представители на другия отбор имат задачата да подтикват „замръзналия“ отбор към смях и помръдване. Правят се физиономии, различни движение, но без докосване. Водещият преценява кога да прекъсне „замръзването“, да преброи кои са успешно преминалите теста играчи и да даде възможност и на другия отбор да ‘“замръзне“.
Тази игра се харесва изключително много на децата и те искат да я играят отново и отново. Необходимо е да се изиграе няколко пъти, за да се получи добре. Интересно е да се наблюдава различният начин, по който подхожда всеки участник към задачата.
Играта може да се обогати с направата на индиански маски, рисунки или друго, което би харесало на децата.
Театър с кукли
Драматизирането на познати, несложни приказки за удоволствие и игра е друго занимание, което се харесва на повечето деца. Лично аз използвам в практиката си на детски психолог ръчно изработени тихи книжки с приказки като „Червената шапчица“, „Вълкът и седемте козлета“, „Медената питка“, които имат кукли-герои,1-2 сцени, както и елементи за вмъкване, залепяне, подреждане. Ако водещият не разполага с такава книжка, могат да се използват всякакви кукли, а сцената би могла да се създаде на място от столове, кашони или други налични предмети.
Добре е в началото водещият да разкаже артистично приказката, след което да раздаде ролите, заедно с куклите-герои. Може да се даде и роля на разказвач, но това трябва да е дете, което добре борави с езика и има капацитет да спира навреме, за да даде възможност на другите да разиграят героите си. Хубавото на тези драматизации е, че няма репетиции и повтаряне, всичко се случва на момента. По всяко време децата, които са публика могат да бъдат включени с идеи или действия. Децата използват приказките различно, някои харесват точното възпроизвеждане, други обичат да си измислят и доукрасяват.
Когато историята приключи, децата-актьори се поканват да се хванат за ръце и поклонят като истински артисти в театъра, а децата-публика ръкопляскат.
Деца след три годишна възраст обикновено могат да се справят с подобни драматизации, дори да не говорят добре.
Театър от престилката
Това е занимание, което изисква специална престилка с приказка, в която героите могат да се закачат и откачат. Водещият облича престилката и започва да разказва историята като е в непрекъснат диалог с децата-публика. За по-малките, под три-годишна възраст има кратки истории без особено задълбочена фабула, с много повтаряемост на елементите. Децата могат да бъдат питани за героите от престилката, да бъдат питани за броя на цветята, ябълките, за цветовете и сезоните.
Тихи книжки и престилки за психотерапевтичната работата с деца поръчвам от тук –https://www.facebook.com/quietbooksandpuppettheatre/
Надявам се предложените от мен занимания да са ви полезни и приятни.