Психотерапията на тийнейджъри има своите специфики. Чудесно е и все по-често се случва младите хора сами да пожелаят една или повече срещи с психолог и родителите да откликват на тези заявки. Но има случаи, в които инициаторът на срещата е родителят със своите притеснения. Когато желанието на родителя и желанието на тийнейджъра, независимо от мотивите съвпадат по отношение на започването на срещи с психолог, няма пречки това да се случи.
Нерядко в психологическите кабинети се водят тийнейджъри, които са против работата с психолог или просто нямат лична заявка за работа, мнението им не съвпада с това на родителите в конкретния случай, но все пак са се съгласили на една първа среща. Една такава среща предоставя възможност на младия човек да прецени дали срещите с психолог биха били в негова полза и има ли желание те да продължат. Когато родителите имат притеснения, свързани с конкретни поведения, избори на младия човек, но той или тя отказват психологична работа е необходимо да се мисли за алтернативни решения – работа само с родителите, общи срещи или друго, което е приложимо в случая. Идеята за убеждаване в контекста на психотерапевтичната рамка е неуместна.
Добре е родителите на тийнейджър, който започва срещи с психолог да знаят, че психологът е за вашето дете и правилото за пазене на тайна за споделенето в една сесия, важи и по отношение на родителите.