Психотерапията – очаквания и реалност

Този текст е за хората, които обмислят посещение при психолог за пръв път и имат нужда от насоки и информация.

Работя като психолог от близо двадесет години и имам наблюдения, че основна спънка в ефективната психотерапия са нереалистичните очаквания към самата психотерапия, начина по който се случва и мястото и ангажиментите на психолога. Надявам се този текст да предостави яснота и разбиране.

Психолози са всички специалисти, завършили специалност „Психология“ в университет. Обикновено психолозите преминават и обучителни курсове по различни теми. Ако психологът е преминал допълнително обучение към конкретна терапевтична школа, той е консултант, който има право да работи терапевтично под супервизия или психотерапевт. Различните школи имат различни методи на работа. Психоаналитикът е човекът с може би най-продължителна подготовка, която често отнема много години. Психотрапевтът и психоаналитикът са специалисти, които преминават дълогогодишна лична работа, самите те работят по своята психотерапия или лична психоанализа. Психиатърът е лекар, специализирал „Психиатрия“. Психолозите не са лекари. Психиатрите могат да бъдат психотерапевти и психоаналитици, ако са преминали съответната допълнителна подготовка.

Важно е да се отбележи, че личната психотерапия или психоанализа на специалиста, към когото се обръщата е от голямо значение от една страна за качеството на съвместната ви работа, а от друга за метода на работа. Хората, които са оставали по-продължително време в терапия или психоанализа знаят, че този продължителен процес води до най-общо казано личностово себепознание и личностова промяна. Това са хора, които работят с личните си огранияения, предразположености, конфликти, фунциониране. Т.е. не става въпрос само за едни научени знания, за които е държан изпит, а за сериозен и продължителен личен път в работата с психичното.

В България има регистър на психолозите в Дружество на психолозите и регистър на психотерапевтите – Българска асоциация по психотерапия. Членството не е задължително, но е важно да се знае, че и двете регистрации имат определени изисквания за образование, преминати обучения, супервизия на работата, както и препоръки от определени колеги със специален статут, които са запознати с работата на конкретния психолог или психотерапевт и гарантират, че той покрива съответните критерии. Няма терапевтична школа, която да сертифицира консултант или психотерапевт въз основа на преминат няколко дневен курс. Обучението обикновено отнема между три и пет години. При психоанализата нещата стоят по-различно, има разлика в различните направления, но интензивността на работа е сериозна, а като продължителност може и отнема много повече от пет години.

Когато човек вземе решение да се консултира с психолог е добре да се поинтересува от подготовката и методиката, с която работи съответният специалист. Не е нужно и няма как да бъдат изучени за няколко минути всички методи на работа, достатъчно е придобиването на най-обща представа. Възрастта на психолога не гарантира добра подготовка и опитност. Ориентир са наличието на посочена школа, към която е обучен или се обучава специалистът, членствата му в професионални организации, практиката му.

Важно е да се подчертае, че психотерапията е за тези, които имат желание, интерес вътрешна потребност да се обърнат към нея, обикновено заради проблем, който не намира решение по други начини. Има хора, които „не вярват’ в психологията , но когато започнат работа, въпреки съпротивите си, разбират нейните ползи. Психологията е наука, изучавана в университет, да не вярваш в нея е като да не вярваш в науката.

Ако ваш близък, за когото ви се струва важно да се среща с психолог не иска, не се интересува, отказва да работи, той би следвало да бъде уважен. Когато той има готовност и желание да се срещне с ограниченията си, страховете си, нещата, които не харесва в себе си в смисъла на психотерапията, тогава може да се случи една смислена и ефективна психотерапевтична работа.

Когато родителите на тийнейджър, който не желае да се среща с психолог, настояват това да се случи има вариант на младежа да се предостави възможност за една среща, без ангажименти за по-нататъшна работа, след която да реши сам. Тогава е възможно да се появи промяна в отношението към терапията, но това не би могло да бъде изискано нито от тийнейджъра, нито от съответния психолог.

Психотерапията отнема време. Нереалистично е очакването, че 2,3 срещи са достатъчни за кой знае какъв терапевтичен ефект по отношение на психичното страдание. Не е изключено едно внезапно появило се състояние, за което има видима причина да бъде облекчено дори на първата среща, но това не е психотерапия. Психотерапията, в смисъла на ефективна промяна по отношение на съответната симптоматика изисква продължителна работа и постоянство, Нереалистично е очакването, че дългогодишен симптом може да бъде облекчен за няколко срещи. Нереалистично е очакването, че проблематика, която е най-общо казано характерова може да претърпи промяна за няколко месеца.

Има различни методи на работа, но най-общо в кабинета на психолога възрастните говорят, а децата предимно играят в това специално пространство, което се изгражда с психолога. Често истински важното от клинична гледна точка, което се случва по време на една терапевтична сесия е невидимо за неспециалист. Има мнго инвестирен труд зад един въпрос, коментар, мълчание и това рядко е само наученото в университет.

Бих искала да завърша текста с няколко думи, за работата с деца със затруднения в развитието, т.нар. деца със специални потребности. Работя със деца с разнообразни смущения в развитието от 2011г. Най-важното, което искам да споделя, е че колкото по-рано се започне работа с добре подготвен специалист, толкова по-благоприятна е посоката на развитието на детето. В тези случаи, нека психотерапевтичната работа не бъде спестявана за сметка на логопедичната, защото се губи ценно време. Специалистът, който работи с желанието на детето като двигател на развитието е психологът.

Споделете с...