Отдавна искам да пиша за детския аутизъм и за подхода, който следвам в работата си – лаканианската психоанализа. От 2011г.участвам в професионална група към Българско общество за лаканианска психоанализа /БОЛП/ за клинични обсъждания наречена Клинично ателие. Една немалка част от работата в ателието касае моята и на колегите ми практика с деца аутисти. Теоретичен ориентир е лаканианската психоанализа.
Детският аутизъм като клинчни случаи, теоретични семинари и дискусии присъства и в останалите дейности на БОЛП, които няма да изреждам тук, но те са много и регулярни.
Следващите редове касаят основни неща за срещата с детето аутист в кабинета за детския психолог, чиято работа е ориентирана от лаканианската психоанализа..
- Поставянето на диагноза не е приоритет и не касае срещата на психолога с детето.
- Колкото по-рано се започне работа, толкова по-благоприятна е прогнозата.
- Обучителните игри са единствено по желание на детето.
- Към детето има реален индивидуален подход. Изгражда се специфична връзка уникална точно за това дете с точно този психолог, като важно е детето, с неговите наклонности и интереси, специфики, настроения а не някакви предварително зададени задачи тип „учебен урок“.
- Работата по посока субективизацията на детето не предполага настояване, педагогика, развиващи дейности против желанието на детето.
- Срещите са ориентирани към детето като субект.
- Психологът не е дикататор на задачи и упражнения.
- Основен фокус е светът на детето – предпочитания, интереси, ако има, внимателно предлагане без настояване на нови дейности, които биха разширили интересите на детето.
- Децата откликват на внимателното отношение, на зачитането, на дискретната покана за взаимодействие, когато има готовност.
Това са някой най-общи неща, които споделям като ориентир за моята работа, както и на колегите психолози, с които следваме възгледите на Жак Лакан и посвещаваме голяма част от времето си на дейностите на Българско общество за лаканианска психоанализа.