„При наличието на съвременните научни достижения и данни трябва да се пазим от желанието да създаваме идеални условия, но можем все пак да поддържаме с децата отношения, преди всичко вербални, които позволяват да назовем различията, липсите и по този начин да обосновем и очовечим страданието, причинено от липсата, от невъзможността да видиш желанието си удовлетворено.Обосноваваме желанието, макар и да не го удовлетворяваме. А не както например постъпват родителите, които се смятат длъжни да дадат на детето си всичко, за което моли, настоява, дори изисква от тях, докато накрая си дадат сметка, че са стигнали до ситуация без изход, детето е вечно недоволно. Ако родителят реши, че една молба трябва да бъде удовлетворена на всяка цена, то е все едно, че я е сметнал за потребност…
Може да се говори за всяко желание, да се представи всяка вещ. Това е въвеждане в културата.Всяка култура е продукт на преместването на обекта на желанието или на самото желание върху друг обект, преместване, което позволява общуването между субектите на езика.“
Франсоаз Долто, „Каузата на децата“, ИК“Колибри“2018