С думите „Имало едно време…“ започват повечето приказки. Това са думи, които създават очакване за нещо приятно, за сигурност, уют, удоволствието от думите, историите и близостта между детето и възрастния.
Свързаваме приказките с детството, времето на фантазиите – страшни или вълнуващи, времето на вярата в магичното и в чудесата. Разказването, слушането, четенето на приказни сюжети ни позволява да се насладим на едно друго измерение, донякъде фантастично, в което се преплитат теми, картини, характери, действия, които свързваме в себе си с нашите мисли, чувства и преживявания.
Приказките предават опита на общността чрез послания, поуки и ценности, чрез препятствията, които преодоляват героите, чрез съпоставянето на характери, често в техните крайности, чрез темите за доброто и злото, за раждането и смъртта, за богатството и бедността, за истината и лъжата и т.н.
Приказките могат да послужат за ориентир в сложния свят на възрастните, чрез тях детето може да придобие специфична опитност, да се поучи от действията на героите, да приеме техните начини за справяне с предизвикатекствата или да помисли какво би направило то.
Приказките са и средство за преработване на конфликтни теми и ситуации и често се ползват в кабинетите за детска психотерапия. Те, както и играта са част от света на детето. Чрез приказките детето учи и се развива, но и споделя, акцентира над важни за него неща, разиграва сюжети, които имат отношение към него и обръжението му.
Малкото дете има достъп до този свят на езика чрез приказките, които възрастният му чете или разказва. Приказката предоставя една магична комбинация от удоволствието от езика и споделеното време с любим възрастен, когато в сигурното пространство на дома детето се потапя във вълшебния свят на герои, принцове и принцеси, страшни чудовища, приключения и чудеса.
Слушането и разказването на приказки дава сериозен тласък на детското развитие по приятен и вълнуващ начин. Детето съпреживява затрудненията, справянето, приключенията на героите, идентифицира се с тях, възприема ценности, учи думи и поведения, свързва картинките от книжката с определени образи.
Когато детето не харесва четенето на книжки, родителят би могъл да разказва приказка с помощта на фигурки, куклички за пръсти или да измисли заедно с него нова приказка, където самото дете или любима негова играчка да е главен герой. могат да се използват текстилни книжки с приказки или просто да се разглеждат картинките от книжката, докато детето прояви желание към текста.