
Учителката е важна фигура в живота на най-малките. Тя не е просто преподавател, а човекът овластен да поеме грижите и отговорността за децата. Не случайно често чуваме учителите да казват „моите деца“ имайки пред вид децата от групата, за която отговарят, а децата обикновено говорят за учителките си с възторг, искат вниманието и одобрението им.
Още преди тръгването на детска градина, на детето би следвало да се разкаже за новото място, което предстои да посещава през деня. Хубаво би било да се осигури посещение на градината и запознаване с учителката, на която детето ще бъде поверено.
Учителите държат на правилата и реда в детското заведение. Те са гарантът за безопасността и спазването на правилата в детското пространство. За това е важно малките да се чувстват възможно най-сигурни в нея. Тази сигурност ще им позволи да развиват своята самостоятелност в нова среда, сред връстниците си, извън семейството.
Понякога са необходими време и подкрепа за адаптацията към новия ред. В някои детски градини е възможно родителите да придружават детето за известно време или се позволява оставането на детето само за няколко часа или до обяд. В този период откритата комуникация с учителката и доверието към нея са от съществено значение за справянето на детето.
Детската градина е първата голяма стъпка към социализацията в живота на детето. Има различни причини при някои деца процесът на адаптация да протича по-трудно. Когато отделянето от позната среда е тежко за детето, когато привикването към новите условия се преживява тежко, е необходимо родителите да обсъдят с учителката възможните варианти и да се осъществи най-адекватната за случая съвместна подкрепа.
Не е задължително личността и методите на работа на учителката да допадат на родителите. Би било хубаво, но не е задължително.Тя може да не отговори на очакванията им, но е важно посланието към детето, че е поверено на надежден човек. Необходимо е родителите да са много внимателни с отношението и коментарите си за учителката и детското заведение пред детето.
Обикновено, но не задължително, малките деца се привързват към своята учителка. Добре е да не прибързваме с коментари издаващи неодобрението ни, защото малкото дете не може да се привърже към някого, когото родителите му критикуват без да се чувства, като че ли ги предава. Детето иска да е важно за тези, които са важни за него и когато има конфликт между любимите възрастни, това се преживява тежко.
Учителката не е заместник на семейството. Тя има своите функции в детското заведение и е важна фигура в живота на детето, но то не е длъжно да я обича. Би било добре, в случай, че детето се срещне с различни затруднения в отношенията си в детската градина, те да се разясняват. Не е нужно родителят да води войни с учителите. Най-важно е младият човек да може да разчита, че има правила и ред, които всички ние следваме, да е сигурен, че е в безопасност и извън семейството, да знае, че може да сподели и да бъде изслушан винаги, когато има необходимост, да се чувства подкрепен в първите си стъпки към самостоятелността.