Как да разговаряме с детето за предстоящата раздяла на родителите? Как да подготвим детето за предстоящите промени?
Как да разговаряме с детето за предстоящата раздяла?
Раздялата на семейните партньори може да има много причини, но обикновено бележи края на един започнал по-рано процес, често изпълнен с неразбирателство и конфликти. Какво се случва с децата? Колкото и дискретни да са родителите, децата обикновено се досещат, че нещо се случва със семейството им.
Няма общо предписание за всяка ситуация на раздяла на родителите. Това е ситуация, която е трудна за всички. Един разговор с детето за предстоящата раздяла предоставя възможност за зададване на въпроси и изразяване на емоции, неща от изключително значение за формирането на личността. Младият човек следва да е насяно за нещата, които го засягат. Раздялата на родителите ще доведе до промени и за него. Нещо ще се промени, нещо ще остане същото. Важно е да се подчертае, че раздялата е между възрастните, които не желаят повече да са семейни партньори, но продължават да бъдат родители.
Отлагането на разговора
Често единият или и двамата родители решават да защитят децата от истината, че не могат повече да бъдат заедно като семейство и дълго време поддържат различни версии за отсъствието на другия родител. Напълно обяснимо е желанието на възрастните да не разстройват детето, но криенето, избягването на темата отнемат възможността да се задават въпроси, да се говори, да изразят емоции. В името на усещането за сигурност и стабилност на детето е важно да се проведе разговор за предстоящата раздяла и доколото е възможно да се обясни какво се случва и какво предстои. В случай, че родителите са твърде разстроени или не са в състояние да откликнат на думите и емоциите на детето, може да се помисли за друго място, на което това може да се случи, включително в кабинета на детския психолог . Можете да прочетете повече по темата в статията „Детето, неудобните въпроси и тайните „.
От какво да се въздържаме, когато говорим с детето за предстоящата раздяла?
На първо място детето не бива и не може да бъде съдия в спорове между родителите. Дебненето на доскорошния партньор за родителски грешки, заснемането на клипчета как детето е споделило нещо за него, емоционалното разтоварване пред детето изразяващо обидно отношение към другия родител, използването на детето в съдебната зала за водене на битки между родителите са неща, които за голямо съжаление се случват често и които изключително много нараняват малкия човек.
Неуместно и травмиращо за всяко дете е да бъде въвличано в конфликта на родителите си, да слуша колко е лош единият или другият, да е обект на негативни подмятания и забележки за другия родител, да има еднолично разпореждане с него като с предмет. Детето има двама родители. То обича и двамата родители. Негативното отношение между родителите изразявано пред него може да доведе до вина и тревожност със съответния телесен и поведенчески отговор.
Не е работа на детето да отсъжда кой от родителите му е прав, не е негова работа да успокоява възрастните, които отговарят за него и да ги подкрепя.
Не всеки човек се справя добре в ролята си на родител, не всеки може да поеме отговорностите свързани с родителството, партньорството, семейството. И все пак, не е работа на детето да слуша за това. Страданието, недоволството, гнева към доскорошния партньор би следвало да намерят друго място за изразяване.
Кога да потърсим специалист?
Би било добре, в случай на конфликт, родителите да се обърнат към специалист, който да ги подпомогне в преминаването през тежката ситуация, каквато е разводът. Дори една консултация с детски психолог, може да предостави насоки и стратегия в трудния разговор с детето за предстоящата раздяла. Много подкрепящо за детето би било да се потърси детски психолог, който да подпомогне справянето на малкия човек. В случай, че родителите нямат възможност или желание за това, те биха могли да се ориентират по поведението и общото състояние на детето, по обратната връзка от другите възрастни около него – роднини, педагози, възпитатели.