Чрез внушението се цели преднамерено да се въздейства на дадено лице или група лица без участието на тяхната критична оценка, за да се получи определено отношение към действителността или да се повлияе някаква психична или телесна функция, без внушението да се изживява като чуждо.

Хипнозата е особенно състояние на съзнанието, при което хипнотизираният безкритично, автоматично осъществява създадените у него представи и мисли. Тук вече има отсъствие на желание за спонтанност у хипнотизираният и изживяванията му се насочват единствено по създадената връзка терапевт – клиент ( рапорт ). С това се очертава и качествената разлика между внушението и хипнозата: докато при внушението съзнанието е само стеснено, при хипнозата то е изменено.

Методите, които намират приложение в психотерапията са най-разнообразни. Множеството съществуващи подходи налага тяхното класифициране. Традиционното делене от първата половина на ХХ век е на: закриващи /заравящи, сугестивни [...]]]> Внушение или хипноза…

Чрез внушението се цели преднамерено да се въздейства на дадено лице или група лица без участието на тяхната критична оценка, за да се получи определено отношение към действителността или да се повлияе някаква психична или телесна функция, без внушението да се изживява като чуждо.

Хипнозата е особенно състояние на съзнанието, при което хипнотизираният безкритично, автоматично осъществява създадените у него представи и мисли. Тук вече има отсъствие на желание за спонтанност у хипнотизираният и изживяванията му се насочват единствено по създадената връзка терапевт – клиент ( рапорт ). С това се очертава и качествената разлика между внушението и хипнозата: докато при внушението съзнанието е само стеснено, при хипнозата то е изменено.

Методите, които намират приложение в психотерапията са най-разнообразни. Множеството съществуващи подходи налага тяхното класифициране. Традиционното делене от първата половина на ХХ век е на: закриващи /заравящи, сугестивни – насочени към симптома, към проблема/ и oткриващи /разравящи, катарзисни, аналитични, отреагиращи – насочени към травмата, към първопричината/ методи. Към закриващите принадлежат хипнозата и автогенният тренинг. Сугестивните техники се опират преди всичко върху емоционалното повлияване, което до голяма степен “заобикаля” логиката и разума. Внушението може да се прилага както в будно, така и в изкуствено предизвикано състояние /хипноза/. Сугестивното въздействие се осъществява пряко или косвено. Закриващите методи се разделят на “външносугестивни” и “автосугестивни”. При външната сугестия въздействието произлиза от терапевта, а при автосугестията – от самия пациент /клиент/.

Към откриващите или насочени към осъзнаване техники се причислява преди всичко класическата психоанализа на Фройд. Близки до нея са центрираната към клиента /ориентирана към личността му/ разговорна терапия по Роджърс и психоаналитичната групова терапия.

За основните психотерапевтични методи и подходи може да се добие известна представа, ако се подредят по следните поляризирани критерии:

закриващи /заравящи, сугестивни/ срещу откриващи /разравящи, катарзисни, отреагиращи, аналитични/;

приложими в състояние на бодрост срещу приложими в състояние на хипноза;
индивидуални срещу групови;

хетерометоди /водени от психотерапевт/ срещу автометоди, в които пациентът най-често се тренира сам.

Хипнозата и нейното използване в практиката като хипнотерапия бързо се очертава като ефективен метод в науката за решаване на проблемите на хората.

Тя може да бъде много полезна терапия сама по себе си. Тя е ценно допълнение на психотерапията и психиатрията. И все пак това може би е процедура с най-нисък риск, лесно достъпна от гледна точка на противопоказания.

Преди да се каже какво е хипноза и хипнотерапия е по лесно да се каже какво не е!

Повечето хипнотерапевти, при интервюиране на нов клиент / пациент, изскват от клиента да каже все пак какво разбира под наименованието хипноза. Отговорите варират от сън, до безсъзнание, да се предадат на умствените сили и контрол, магия, да бъдат омагьосани. Всички тези отговори са грешни.

При Хипноза не може да се спи. В повечето случаи комуникацията се осъществява чрез сигнали наречени-идеомоторни. Тя не е безсъзнание защото пациента участва в процеса. Ако е помолен да поде някакъв предмет и това не противоречи на неговите действия и принципи той ще се подчини.

Винаги се осъществява някакъв контрол от страна на ума и ако това противоречи на нормите и етиката на пациента ,той просто не влиза в хипноза В хипнозата няма магьосник и магическо влизане в това състояние. Всичко това хипнотерапевта винаги трябва да обяснява на пациента, за да му даде възможност да направи своя избор дали да се остави да е хипнотизиран, когато това не нарушава етичните му норми.

Всъщност, хипнозата е променено състояние на съзнанието с избирателно възприемане на командите и въздействието, това е процес в който обекта вижда и усеща това което му подава терепевта и всичко останало е блокирано или утилизирано. Хипнозата включва ръководене на концентрацията. Ръководството, обаче може да бъде осъществявано от квалифициран лекар, или психолог. Самостоятелно хипнозата , може да бъде употребена от сертифициран хипнотерапевт и да я предостави на приемател-клиент за да може той да има само полза в живота си от това.

Откъде произлиза хипнозата?

В основите си хипнозата е известна от древни времена.Известна е още като „медицина на жените“ от праисторически родове. Хипнозата в ранните векове е и лекарството на мъжете в индийските племена където са се извършвали мними чудеса. Хипнозата по разширено се развива от 1700г. Под различни форми и под различни имена.

Имала е периоди на прогрес и периоди на стагнация в развитието си. Медицинскят интерес и приемането и се засили след края на Втората световна война, когато използването на хипнотерапията оказа особено полезно влияние върху хората преживели битки на бойното поле,а също и жертви страдащи от шок, травма, умора и различни психически заболявания. С годините хипнозата започва да се използва като метод и допълване в психологията, психотерапията, хирургията и анестезиологията ,АГ, а също така и много активно в стоматологията.

Как действа тя?

Хипнозата се явява връзка между подсъзнанието и съзнанието. Това се случва в едно релаксирано алфа ниво на психиката. Това именно се използва в хипнотерапевтичния ефект при хипнозата. Основната полза се състои в това да се установят причините за всички подтиснати подсъзнателни панически разстройства и конфликти, да се изведат на повърхността и в светлината на терапията да се реформират и изчистят. Така се подобрява психическото зраве и равновесието в отношението на човека с други хора, екипи, семейството, природата и всичко което го заобикаля.

Къде намира приложение хипнозата и хипнотерапията?

Тъй като хипнозата и хипнотерапията като практики довеждат до стабилизиране на психиката на човека, хармонизират неговото психическо състояние, успокояват, релаксират, могат да възвърнат креативноста в него, да го накарат да бъде здрав. Използването на този метод на въздействие и връщането към здравето като позитивна страна на третото състояние го прави напълно съвместим и приложим и в рекреацията. Основно място хипнозата заема в превенцията не само на психичното здраве, но и във физическото здраве на човека. Тя се използва за обезболяване, за намаляване отрицателните последици при различни диагностични и лечебни процедури, по комфортно и безболезнено раждане и др.

В какви ситуации и проблеми може да се ползва хипнозата и хипнотерапията?

Един от проблемите е при наднормено тегло, тоест за отслабване. Чрез нея може да се върне самочувствието, самоуважението, увереността в себе си. Така може да се внуши идеалното тегло, фигура, структура която е неоходимо да се постигне от клиента според неговите потребности. Може да се промени и поведенческото състояние, чрез създаване на мотиви за време, място, количество на храната. Да се премахват някой вредни навици.

Хипнотерапията намира приложение като метод в рекреацията – Борбата с пушенето, злоупотребата с алкохола и наркотичните вещества, както и други зависимости.

Хипнотерапията работи много добре и при едно от най силните качества на човешката психика, а именно Визуализацията. Това което се визуализира може да се постигне, тоест да придобие реалност – това е основен приницип. Тази концепция се използва често в медитацията която е форма на самохипноза. Визуализацията може да се използва и като форма на обучение в хипнотерапията. Чрез нея може да се накара човека да погледне в белите си дробове и да види какво се получава при пушене, да се визуализира стромашният тракт и да се покаже какво се получава при преяждане и много други подобни вредни навици.

Друго място на проявление на хипнозата и хипнотерапията е борбата със страховете на хората. Често фобиите идват от детството и получават своята флоридност в зряла въздраст. Именно хипнозата може да накара човека да си спомни и преживее страха, което от своя страна води до изчезването му. Релаксирането, хармонизирането, визуализирани по време на хипносеанс може да накара хората да преодоляват по креативно тези състояния и вместо да изпада в паника, да реагира в посока на най рационално преодоляване на катастрофата. Това всъщност е едно препрограмиране на реакцията на хората, което също се използва в хипнотерапията като рефрейминг.

Борбата със стреса и депресиите е друго ниво на работа при хипнозата. Разбирането на причините довели до тези състояния и техните промени по време на хипносеанс, могат да накарат човека да се справи с тях. Методът на десенсибилизация по време на хипноза може да повиши толерантноста на човека, да се обучи в умения за справяне и отговор на поведенчески реакции при различни ситуации предизвикващи стрес. Чрез нови позитивни отговори по време на хипноза могата да се заменят опустошителните реакции на индивида, извеждане на повърхноста на стресовите състояния и освобождаването им от клиента.

Съвременни представи за хипнозата:
Днес на много места в света се ползва хипнозата – сертифицирано и лицензирано. Хората са повлияни от това какво е хипноза от медиите. Те са това което кара хората да се страхуват от хипнозата и да имат отрицателно отношение към нея. На практика тя не притежава странични явления и не е вредна. Нямя хора които да не могат да излязат от хпинотично състояние. Има две причини да не излизат – първият е по бавно излизане, през сън, а другият е че не искат да излизат – и трябва да се търси причината за това. Трябва да се знае че всички излизат!!!Търсещите сензация с хипнозата просто само подвеждат хората и не дават възможност да се развие потенциала на това терапевтично средство. Има много медии, произведения (романи) и филми които дават грешни представи за хипнозата. Хипнозат, като метод има своето място при отвеждането на хората в посока на здравето, без да им вреди, а да стимулира собствени им потенциал.

ЗА АВТОРА ЗА КНИГАТА ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ …5 ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ …7 ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ …12 ПРЕДИСЛОВИЕ ВЛИЯНИЕТО НА ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ…28 Въведение …28 Влиянието на Маслоу …28 Кратка биография …31 Библиография …36 ЧАСТ 1 ТЕОРИЯ НА МОТИВАЦИЯТА …36 ГЛАВА 1 ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕОРИЯТА НА МОТИВАЦИЯТА …36 Холистичен подход …36 Парадигма за мотивационни състояния …37 Средства и цели …38 Несъзнавана мотивация …39 Сходство на човешките желания …39 Множествени мотивации …39 Мотивиращи състояния …40 Задоволяването поражда нови мотивации …40 Не е възможно да се направи списък на нагоните …41 Класифициране на мотивацията в зависимост от фундаменталните цели …42 Неадекватност на данните от животни …42 Средата …43 Интегрирано действие …44 Немотивирано поведение …45 Възможност за постигане …45 Действителността и несъзнаваното …46 Мотивация на най-висшите човешки способности …47 ГЛАВА 2 ЕДНА ТЕОРИЯ ЗА ЧОВЕШКАТА МОТИВАЦИЯ …48 Йерархия на базовите потребности …48 Базови познавателни потребности …56 Характеристики на базовите потребности …59 ГЛАВА З ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ …65 Последици от задоволяването на дадена базова потребност …66 Учене и задоволяване …67 Задоволяването и формирането на характера …69 Задоволяване и здраве …71 Задоволяване и патология …73 Следствия от теорията за задоволяването …73 Влияние на задоволяването …76 ГЛАВА 4 ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТЕОРИЯТА ЗА [...]]]> СЪДЪРЖАНИЕ

ЗА АВТОРА
ЗА КНИГАТА
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ …5
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ …7
ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ …12
ПРЕДИСЛОВИЕ
ВЛИЯНИЕТО НА ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ…28
Въведение …28
Влиянието на Маслоу …28
Кратка биография …31
Библиография …36
ЧАСТ 1
ТЕОРИЯ НА МОТИВАЦИЯТА …36
ГЛАВА 1
ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕОРИЯТА НА МОТИВАЦИЯТА …36
Холистичен подход …36
Парадигма за мотивационни състояния …37
Средства и цели …38
Несъзнавана мотивация …39
Сходство на човешките желания …39
Множествени мотивации …39
Мотивиращи състояния …40
Задоволяването поражда нови мотивации …40
Не е възможно да се направи списък на нагоните …41
Класифициране на мотивацията в зависимост
от фундаменталните цели …42
Неадекватност на данните от животни …42
Средата …43
Интегрирано действие …44
Немотивирано поведение …45
Възможност за постигане …45
Действителността и несъзнаваното …46
Мотивация на най-висшите човешки способности …47
ГЛАВА 2
ЕДНА ТЕОРИЯ ЗА ЧОВЕШКАТА МОТИВАЦИЯ …48
Йерархия на базовите потребности …48
Базови познавателни потребности …56
Характеристики на базовите потребности …59
ГЛАВА З
ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ …65
Последици от задоволяването на дадена базова потребност …66
Учене и задоволяване …67
Задоволяването и формирането на характера …69
Задоволяване и здраве …71
Задоволяване и патология …73
Следствия от теорията за задоволяването …73
Влияние на задоволяването …76
ГЛАВА 4
ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТЕОРИЯТА ЗА ИНСТИНКТИТЕ …78
Необходимостта от преразглеждане …78
Критика на традиционната
теория за инстинктите …80
Базовите потребности в теорията за инстинктите …85
ГЛАВА 5
ЙЕРАРХИЯТА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ …88
Различия между по-висшите и по-нисшите потребности …89
Следствия от йерархията на потребностите …91

ГЛАВА 6
НЕМОТИВИРАНО ПОВЕДЕНИЕ …94
Справяне или експресия …96
Експресивно поведение …102
ЧАСТ 2
ПСИХОПАТОЛОГИЯ И НОРМАЛНОСТ …106
ГЛАВА 7
ПРОИЗХОД НА ПАТОЛОГИЯТА …106
Лишение и заплаха …106
Конфликт и заплаха …108
Индивидуално определение за заплаха …109
Травмата и болестта като заплаха …110
Потискането на себеактуализацията като заплаха …111
Източникът на патологията …111
Резюме …111
ГЛАВА 8
ИНСТИНКТИВНА ЛИ Е ДЕСТРУКТИВНОСТТА? …112
Животните …113
Децата …115
Антропология …117
Клиничен опит …118
Ендокринология и генетика …118
Теоретични съображения …119
Деструктивността – инстинктивна или заучена? …121
ГЛАВА 9
ПСИХОТЕРАПИЯТА КАТО ДОБРИ ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ …122
Психотерапия и задоволяване на потребности …124
Добрите човешки взаимоотношения …127
Доброто общество …135
Професионална психотерапия …138
ГЛАВА 1О
ПОДХОДИ КЪМ НОРМАЛНОСТТА И ЗДРАВЕТО …141
Стандартни понятия …142
Социалните условности …142
Нови идеи …144
Какви можем да станем …145
Вътрешноприсъщата човешка природа …147
Как да различим вътрешноприсъщото от случайното …149
Условия за здраве …150
Среда и личност …151
Психологическа утопия …152
Природата на нормалността …152
ЧАСТ З
СЕБЕАКТУАЛИЗАЦИЯ …153
ГЛАВА 11
СЕБЕАКТУАЛИЗИРАЩИТЕ СЕ ХОРА: ИЗУЧАВАНЕ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ …153
Изследването …154
Наблюденията …156
ГЛАВА 12
ЛЮБОВТА ПРИ СЕБЕАКТУАЛИЗИРАЩИТЕ СЕ ХОРА …178
Откритост …179
Да обичаш и да бъдеш обичан …179
Сексуалност …180
Его-трансценденция …182
Забава и веселие …182
Уважение към другите …182
Любовта като награда сама за себе си …183
Алтруистична любов …184
Отделяне и индивидуалност …185
ГЛАВА 1З
ТВОРЧЕСТВОТО ПРИ СЕБЕАКТУАЛИЗИРАЩИТЕ СЕ ХОРА …186
Предварителни представи …186
Нови модели …187
Себеактуализиращо творчество …187
Решаване на дихотомии …189
Отсъствие на страх …190
Върхови изживявания …190
Равнища на творчество …192
Творчество и себеактуализация …194
ЧАСТ 4
МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ЕДНА НАУКА ЗА ЧОВЕКА …195
ГЛАВА 14
ВЪПРОСИ ЗА ЕДНА НОВА ПСИХОЛОГИЯ …195
Ученето …195
Възприятие …196
Чувства …197
Мотивация …198
Интелект …199
Познание и мислене …200
Клинична психология …200
Психология на животните …202
Социална психология …203
Личност …205
ГЛАВА 15
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОДХОД КЪМ НАУКАТА …207
Изучаването на учения …207
Науката и човешките ценности …208
Разбиране на ценностите …208
Човешки и естествени закони …209
Социология на науката …209
Различни подходи към действителността …210
Психично здраве …211
ГЛАВА 16
ЦЕНТРИРАНЕ ВЪРХУ СРЕДСТВАТА ИЛИ ЦЕНТРИРАНЕ ВЪРХУ ПРОБЛЕМА …212
Прекалено подчертаване на техниката …212
Центрирането върху средствата
и научната правоверност …215
ГЛАВА 17
СТЕРЕОТИПИЗИРАНЕ ИЛИ ИСТИНСКО ПОЗНАНИЕ …218
Внимание …219
Възприятие …222
Учене …223
Мислене …227
Език …232
Теория …233
ГЛАВА 18
ХОЛИСТИЧЕН ПОДХОД КЪМ ПСИХОЛОГИЯТА …235
Холистично-динамичен подход …235
Понятие за синдрома личност …241
Характерни черти на синдромите на личността …245
Изучаване на синдромите на личността …251
Равнище и качество на синдромите на личността …256
Синдромите на личността и поведението …257
Логически и математически израз на данните за синдрома …258

ПОСЛЕСЛОВ
БОГАТАТА ЖЪТВА НА ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ …262
Въведение …262
Хуманистична психология …265
Трансперсонална психология …268
Образование: хуманистични ценности
и нови методи на обучение …270
Влиянието на Маслоу върху труда и мениджмънта …274
Здравето и цялостната личност …276
Теорията за мотивацията и себеактуализацията
и психологията на жените …278
Синергичното общество …279
Многогодишната жътва …282

Влезте > Login или се Регистрирайте > Register за да видите този линк!

източник: referati.org