<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>PSIHOLOG-BG.COM</title>
	<atom:link href="http://psiholog-bg.com/feed" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://psiholog-bg.com</link>
	<description>Сайт на Великотърновските психолози</description>
	<lastBuildDate>Tue, 27 Mar 2012 15:19:30 +0000</lastBuildDate>
	<generator>http://wordpress.org/?v=2.8.6</generator>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
			<item>
		<title>Център за Интегрално Развитие &#8222;Култура Природа Движение&#8220;</title>
		<link>http://psiholog-bg.com/1911</link>
		<comments>http://psiholog-bg.com/1911#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 27 Mar 2012 09:54:30 +0000</pubDate>
		<dc:creator>centerkpd</dc:creator>
				<category><![CDATA[йога]]></category>
		<category><![CDATA[консултативна психология]]></category>
		<category><![CDATA[личностна психология]]></category>
		<category><![CDATA[психология]]></category>
		<category><![CDATA[психотерапия]]></category>
		<category><![CDATA[семинари]]></category>
		<category><![CDATA[трансперсонална психология]]></category>
		<category><![CDATA[Благоевград]]></category>
		<category><![CDATA[дервиш йога]]></category>
		<category><![CDATA[консултанти]]></category>
		<category><![CDATA[психолог]]></category>
		<category><![CDATA[психотерапевт]]></category>
		<category><![CDATA[семейни констелации]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://psiholog-bg.com/?p=1911</guid>
		<description><![CDATA[
 Психологично консултиране
 Терапия на психични и психосоматични проблеми
 Сесии по Свободно дишане
 Фамилни констелации
 Техники за Емоционална Свобода
 Дервиш йога
 Български народни танци
 Техники и семинари, свързани със самопознание и личностно развитие
 Семинари по системата на Акад. Норбеков

<p>За контакт: center_kpd@abv.bg ; 0899117022 Веселина Цветкова</p>






]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<ul>
<li><em> Психологично консултиране</em></li>
<li><em> Терапия на психични и психосоматични проблеми</em></li>
<li><em> Сесии по Свободно дишане</em></li>
<li><em> Фамилни констелации</em></li>
<li><em> Техники за Емоционална Свобода</em></li>
<li><em> Дервиш йога</em></li>
<li><em> Български народни танци</em></li>
<li><em> Техники и семинари, свързани със самопознание и личностно развитие</em></li>
<li><em> Семинари по системата на Акад. Норбеков</em></li>
</ul>
<p>За контакт: center_kpd@abv.bg ; 0899117022 Веселина Цветкова</p>
<ul>
<li>
<a href='http://psiholog-bg.com/1911/vratata' title='КПД'><img width="100" height="100" src="http://psiholog-bg.com/wp-content/uploads/2012/03/vratata-100x100.jpg" class="attachment-thumbnail" alt="" title="КПД" /></a>
<a href='http://psiholog-bg.com/1911/vratata-2' title='kpd'><img width="100" height="100" src="http://psiholog-bg.com/wp-content/uploads/2012/03/vratata1-100x100.jpg" class="attachment-thumbnail" alt="" title="kpd" /></a>
</li>
</ul>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://psiholog-bg.com/1911/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Класификация на психологичните/психиатричните болести по МКБ10</title>
		<link>http://psiholog-bg.com/1904</link>
		<comments>http://psiholog-bg.com/1904#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 27 Nov 2011 12:49:16 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[психология]]></category>
		<category><![CDATA[психопатология]]></category>
		<category><![CDATA[шизофрения]]></category>
		<category><![CDATA[mkb10]]></category>
		<category><![CDATA[болести]]></category>
		<category><![CDATA[класификация]]></category>
		<category><![CDATA[мкб10]]></category>
		<category><![CDATA[психиатрия]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://psiholog-bg.com/?p=1904</guid>
		<description><![CDATA[<p>F06 Други психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматична болест
F06.0 Органична халюциноза
F06.1 Органично кататонно разстройство
F06.2 Органично налудно [шизофреноподобно] разстройство
F06.3 Органични разстройства на настроението [афективни разстройства]
F06.4 Органично тревожно разстройство
F06.5 Органично дисоциативно разстройство
F06.6 Органично емоционално лабилно [астенично] разстройство
F06.7 Леко разстройство на познавателните способности
F06.8 Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване
F06.9 Психично разстройство, дължащо се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване, неуточнено
F07 Разстройства на личността  и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък
F07.0 Органично разстройство на личността
PSIHOLOG-BG.COMМеждународна класификация на болестите   МКБ 10 57
F07.1 Постенцефалитен синдром
F07.2 Постконтузионен синдром
F07.8 Други органични разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък
F07.9 Органично разстройство на личността и поведението, дължащо се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък, неуточнено
F09 Органично или симптоматично [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>F06 Други психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматична болест<br />
F06.0 Органична халюциноза<br />
F06.1 Органично кататонно разстройство<br />
F06.2 Органично налудно [шизофреноподобно] разстройство<br />
F06.3 Органични разстройства на настроението [афективни разстройства]<br />
F06.4 Органично тревожно разстройство<br />
F06.5 Органично дисоциативно разстройство<br />
F06.6 Органично емоционално лабилно [астенично] разстройство<br />
F06.7 Леко разстройство на познавателните способности<br />
F06.8 Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване<br />
F06.9 Психично разстройство, дължащо се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване, неуточнено<br />
F07 Разстройства на личността  и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък<br />
F07.0 Органично разстройство на личността<br />
PSIHOLOG-BG.COMМеждународна класификация на болестите   МКБ 10 57<br />
F07.1 Постенцефалитен синдром<br />
F07.2 Постконтузионен синдром<br />
F07.8 Други органични разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък<br />
F07.9 Органично разстройство на личността и поведението, дължащо се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък, неуточнено<br />
F09 Органично или симптоматично психично разстройство, неуточнено<br />
F10.- Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол<br />
F11.- Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди<br />
F12.- Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди<br />
F13.- Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на седативни или сънотворни средства<br />
F14.- Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на кокаин<br />
F15.- Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на други  стимуланти (включително кофеин)<br />
F16.- Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на  халюциногени<br />
F17.- Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на тютюн<br />
F18.- Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на летливи  разтворители<br />
F19.- Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества<br />
F20 Шизофрения<br />
F20.0 Параноидна шизофрения<br />
F20.1 Хебефренна шизофрения<br />
F20.2 Кататонна шизофрения<br />
F20.3 Недиференцирана шизофрения<br />
F20.4 Постшизофренна депресия<br />
F20.5 Резидуална шизофрения<br />
F20.6 Обикновена шизофрения<br />
F20.8 Друга шизофрения<br />
F20.9 Шизофрения, неуточнена<br />
F21 Шизотипно разстройство<br />
F22 Персистиращи налудни разстройства<br />
F22.0 Налудно разстройство<br />
F22.8 Други персистиращи налудни разстройства<br />
F22.9 Персистиращо налудно разстройство, неуточнено<br />
F23 Остри и преходни психотични  разстройства<br />
F23.0 Остро полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптоми<br />
F23.1 Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми<br />
F23.2 Остро шизофреноформно психотично разстройство<br />
F23.3 Други остри предимно налудни психотични разстройства<br />
F23.8 Други остри и преходни психотични разстройства<br />
F23.9 Остро и преходно психотично разстройство, неуточнено<br />
F24 Индуцирано налудно разстройство<br />
F25 Шизоафективни разстройства<br />
F25.0 Шизоафективно разстройство, маниен тип<br />
F25.1 Шизоафективно разстройство, депресивен тип<br />
F25.2 Шизоафективно разстройство, смесен тип<br />
PSIHOLOG-BG.COMМеждународна класификация на болестите   МКБ 10 58<br />
F25.8 Други шизоафективни разстройства<br />
F25.9 Шизоафективно разстройство, неуточнено<br />
F28 Други неорганични психотични разстройства<br />
F29 Неорганична психоза, неуточнена<br />
F30 Маниен епизод<br />
F30.0 Хипомания<br />
F30.1 Мания без психотични симптоми<br />
F30.2 Мания с психотични симптоми<br />
F30.8 Други манийни епизоди<br />
F30.9 Маниен епизод, неуточнен<br />
F31 Биполярно афективно разстройство<br />
F31.0 Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод &#8211; хипоманиен<br />
F31.1 Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод &#8211; маниен без психотични симптоми<br />
F31.2 Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод &#8211; маниен с психотични симптоми<br />
F31.3 Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод &#8211; умерена или лека депресия<br />
F31.4 Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод &#8211; тежка депресия без психотични симптоми<br />
F31.5 Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод &#8211; тежка депресия с психотични симптоми<br />
F31.6 Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод &#8211; смесен<br />
F31.7 Биполярно афективно разстройство, сега в ремисия<br />
F31.8 Други биполярни афективни разстройства<br />
F31.9 Биполярно афективно разстройство, неуточнено<br />
F32 Депресивен епизод<br />
F32.0 Лек депресивен епизод<br />
F32.1 Умерено тежък депресивен епизод<br />
F32.2 Тежък депресивен епизод без психотични симптоми<br />
F32.3 Тежък депресивен епизод с психотични симптоми<br />
F32.8 Други депресивни епизоди<br />
F32.9 Депресивен епизод, неуточнен<br />
F33 Рецидивиращо депресивно разстройство<br />
F33.0 Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод &#8211; лек<br />
F33.1 Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод &#8211; умерено тежък<br />
F33.2 Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод &#8211; тежък без психотични симптоми<br />
F33.3 Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод &#8211; тежък с психотични симптоми<br />
F33.4 Рецидивиращо депресивно разстройство, сега в ремисия<br />
F33.8 Други рецидивиращи депресивни разстройства<br />
F33.9 Рецидивиращо депресивно разстройство, неуточнено<br />
F34 Персистиращи разстройства на  настроението [афективни разстройства]<br />
F34.0 Циклотимия<br />
F34.1 Дистимия<br />
F34.8 Други персистиращи разстройства на настроението [афективни разстройства]<br />
F34.9 Персистиращо разстройство на настроението [афективно разстройство], неуточнено<br />
F38 Други разстройства на настроението [афективни разстройства]<br />
PSIHOLOG-BG.COMМеждународна класификация на болестите   МКБ 10 59<br />
F38.0 Други разстройства на настроението [афективни разстройства] с единични епизоди<br />
F38.1 Други рецидивиращи разстройства на настроението [афективни разстройства]<br />
F38.8 Други уточнени разстройства на настроението [афективни разстройства]<br />
F39 Разстройство на настроението  [афективно разстройство], неуточнено<br />
F40 Фобийни тревожни разстройства<br />
F40.0 Агорафобия<br />
F40.1 Социални фобии<br />
F40.2 Специфични (изолирани) фобии<br />
F40.8 Други фобийни тревожни разстройства<br />
F40.9 Фобийно тревожно разстройство, неуточнено<br />
F41 Други тревожни разстройства<br />
F41.0 Паническо разстройство [епизодична пароксизмална тревожност]<br />
F41.1 Генерализирана тревожност<br />
F41.2 Смесено тревожно-депресивно разстройство<br />
F41.3 Други смесени тревожни разстройства<br />
F41.8 Други уточнени тревожни разстройства<br />
F41.9 Тревожно разстройство, неуточнено<br />
F42 Обсесивно-компулсивно разстройство<br />
F42.0 С преобладаване на натрапливи мисли или умствени предъвквания<br />
F42.1 С преобладаване на компулсивни действия [натрапливи ритуали]<br />
F42.2 Смесени натрапливи мисли и действия<br />
F42.8 Други обсесивно-компулсивни разстройства<br />
F42.9 Обсесивно-компулсивно разстройство, неуточнено<br />
F43 Реакция на тежък стрес и разстройства  в адаптацията<br />
F43.0 Остра стресова реакция<br />
F43.1 Посттравматично стресово разстройство<br />
F43.2 Разстройство в адаптацията<br />
F43.8 Други реакции на тежък стрес<br />
F43.9 Реакция на тежък стрес, неуточнена<br />
F44 Дисоциативни [конверсионни]  разстройства<br />
F44.0 Дисоциативна амнезия<br />
F44.1 Дисоциативна фуга<br />
F44.2 Дисоциативен ступор<br />
F44.3 Транс или състояния на обладаност<br />
F44.4 Дисоциативни разстройства на моториката<br />
F44.5 Дисоциативни гърчове<br />
F44.6 Дисоциативна анестезия или загуба на сетивност<br />
F44.7 Смесени дисоциативни [конверсионни] разстройства<br />
F44.8 Други дисоциативни [конверсионни] разстройства<br />
F44.9 Дисоциативно [конверсионно] разстройство, неуточнено<br />
F45 Соматоформни разстройства<br />
F45.0 Психосоматично разстройство<br />
PSIHOLOG-BG.COMМеждународна класификация на болестите   МКБ 10 60<br />
F45.1 Недиференцирано соматоформно разстройство<br />
F45.2 Хипохондрично разстройство<br />
F45.3 Соматоформна вегетативна дисфункция<br />
F45.4 Персистиращо соматоформно болково разстройство<br />
F45.8 Други соматоформни разстройства<br />
F45.9 Соматоформно разстройство, неуточнено<br />
F48 Други невротични разстройства<br />
F48.0 Неврастения<br />
F48.1 Синдром на деперсонализация-дереализация<br />
F48.8 Други уточнени невротични разстройства<br />
F48.9 Невротично разстройство, неуточнено<br />
F50 Разстройства на храненето<br />
F50.0 Нервна анорексия<br />
F50.1 Атипична нервна анорексия<br />
F50.2 Нервна булимия<br />
F50.3 Атипична нервна булимия<br />
F50.4 Преяждане, свързано с други психологични нарушения<br />
F50.5 Повръщане, свързано с други психологични нарушения<br />
F50.8 Други разстройства на храненето<br />
F50.9 Разстройство на храненето, неуточнено<br />
F51 Неорганични разстройства на съня<br />
F51.0 Неорганично безсъние<br />
F51.1 Неорганична сънливост [хиперсомния]<br />
F51.2 Неорганично разстройство на ритъма сън-бодърстване<br />
F51.3 Сомнамбулизъм [ходене насън]<br />
F51.4 Нощни страхове<br />
F51.5 Кошмари<br />
F51.8 Други неорганични разстройства на съня<br />
F51.9 Неорганично разстройство на съня, неуточнено<br />
F52 Сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване<br />
F52.0 Липса или загуба на желание за полово общуване<br />
F52.1 Отвращение към полово сношение и липса на сексуално удоволствие<br />
F52.2 Недостатъчност на гениталната реакция<br />
F52.3 Оргазмена дисфункция<br />
F52.4 Преждевременна еякулация<br />
F52.5 Неорганичен вагинизъм<br />
F52.6 Неорганична диспареуния<br />
F52.7 Прекомерно силно полово влечение<br />
F52.8 Друга сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване<br />
F52.9 Сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване, неуточнена<br />
F53 Психични и поведенчески разстройства, свързани с послеродовия период,  некласифицирани другаде<br />
F53.0 Леки психични и поведенчески разстройства, свързани с послеродовия период, некласифицирани другаде<br />
PSIHOLOG-BG.COMМеждународна класификация на болестите   МКБ 10 61<br />
F53.1 Тежки психични и поведенчески разстройства, свързани с послеродовия период, некласифицирани другаде<br />
F53.8 Други психични и поведенчески разстройства, свързани с послеродовия период, некласифицирани другаде<br />
F53.9 Послеродово психично разстройство, неуточнено<br />
F54 Психологични или поведенчески фактори, свързани с разстройства  или болести, класифицирани другаде<br />
F55 Злоупотреба с вещества, непредизвикващи зависимост<br />
F59 Поведенчески синдроми, свързани  с физиологични нарушения  и соматични фактори, неуточнени<br />
F60 Специфични разстройства на личността<br />
F60.0 Параноидно разстройство на личността<br />
F60.1 Шизоидно разстройство на личността<br />
F60.2 Диссоциално разстройство на личността<br />
F60.3 Емоционално нестабилна личност<br />
F60.4 Хистерично разстройство на личността<br />
F60.5 Ананкастно разстройство на личността<br />
F60.6 Тревожна [избягваща контакти] личност<br />
F60.7 Зависима личност<br />
F60.8 Други специфични разстройства на личността<br />
F60.9 Разстройство на личността, неуточнено<br />
F61 Смесени и други разстройства  на личността<br />
F62 Трайни промени на личността,  недължащи се на мозъчно увреждане или заболяване<br />
F62.0 Трайна промяна на личността след преживяване на катастрофа<br />
F62.1 Трайна промяна на личността след прекарано психично заболяване<br />
F62.8 Други трайни промени на личността<br />
F62.9 Трайна промяна на личността, неуточнена<br />
F63 Разстройства на навиците и влеченията<br />
F63.0 Патологично влечение към хазарт<br />
F63.1 Патологично влечение към подпалване [пиромания]<br />
F63.2 Патологично влечение към крадене [клептомания]<br />
F63.3 Трихотиломания<br />
F63.8 Други разстройства на навиците и влеченията<br />
F63.9 Разстройство на навиците и влеченията, неуточнено<br />
F64 Разстройства на половия идентитет<br />
F64.0 Транссексуалност<br />
F64.1 Двуролев трансвестизъм<br />
F64.2 Разстройство на половия идентитет в детска възраст<br />
F64.8 Друго разстройство на половия идентитет<br />
F64.9 Разстройство на половия идентитет, неуточнено<br />
F65 Разстройства на сексуалното влечение<br />
F65.0 Фетишизъм<br />
F65.1 Фетишистки трансвестизъм<br />
F65.2 Ексхибиционизъм<br />
F65.3 Воайорство<br />
F65.4 Педофилия<br />
PSIHOLOG-BG.COMМеждународна класификация на болестите   МКБ 10 62<br />
F65.5 Садомазохизъм<br />
F65.6 Множествени разстройства на сексуалното влечение<br />
F65.8 Други разстройства на сексуалното влечение<br />
F65.9 Разстройство на сексуалното влечение, неуточнено<br />
F66 Психологични и поведенчески  разстройства, свързани със  сексуалното развитие и насоченост<br />
F66.0 Разстройство на сексуалното съзряване<br />
F66.1 Дистонна на Аз-а сексуална насоченост<br />
F66.2 Разстройство на сексуалните взаимоотношения<br />
F66.8 Други разстройства на психосексуалното развитие<br />
F66.9 Разстройство на психосексуалното развитие, неуточнено<br />
F68 Други разстройства на личността  и поведението в зряла възраст<br />
F68.0 Преувеличаване на соматични симптоми по психологични причини<br />
F68.1 Умишлено предизвикване или симулиране на симптоми или недъзи, било то соматични или психологични [мнимо разстройство]<br />
F68.8 Други уточнени разстройства на личността и поведението в зряла възраст<br />
F69 Разстройство на личността и  поведението в зряла възраст,  неуточнено<br />
F70 Лека умствена изостаналост<br />
F71 Умерена умствена изостаналост<br />
F72 Тежка умствена изостаналост<br />
F73 Дълбока умствена изостаналост<br />
F78 Друга умствена изостаналост<br />
F79 Умствена изостаналост, неуточнена<br />
F80 Специфични разстройства в развитието  на речта и езика<br />
F80.0 Специфично разстройство на артикулацията<br />
F80.1 Разстройство на експресивната реч<br />
F80.2 Разстройство на рецептивната реч<br />
F80.3 Придобита афазия с епилепсия [синдром на Landau-Kleffner]<br />
F80.8 Други разстройства в развитието на речта и езика<br />
F80.9 Разстройство в развитието на речта и езика, неуточнено<br />
F81 Специфични разстройства в развитието  на училищните умения<br />
F81.0 Специфично разстройство на четенето<br />
F81.1 Специфично разстройство на правописа<br />
F81.2 Специфично разстройство на аритметичните умения<br />
F81.3 Смесено разстройство на училищните умения<br />
F81.8 Други разстройства в развитието на училищните умения<br />
F81.9 Разстройство в развитието на училищните умения, неуточнено<br />
F82 Специфични разстройства в развитието  на двигателната функция<br />
F83 Смесени специфични разстройства  в психологичното развитие<br />
F84 Генерализирани разстройства  в развитието<br />
F84.0 Детски аутизъм<br />
F84.1 Атипичен аутизъм<br />
F84.2 Синдром на Rett<br />
F84.3 Друго дезинтегративно разстройство в детството<br />
PSIHOLOG-BG.COMМеждународна класификация на болестите   МКБ 10 63<br />
F84.4 Хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения<br />
F84.5 Синдром на Asperger<br />
F84.8 Други генерализирани разстройства в развитието<br />
F84.9 Генерализирано разстройство в развитието, неуточнено<br />
F88 Други разстройства в психологичното развитие<br />
F89 Разстройство в психологичното развитие, неуточнено<br />
F90 Хиперкинетични разстройства<br />
F90.0 Нарушение на активността и вниманието<br />
F90.1 Хиперкинетично разстройство на поведението<br />
F90.8 Други хиперкинетични разстройства<br />
F90.9 Хиперкинетично разстройство, неуточнено<br />
F91 Разстройства в поведението<br />
F91.0 Разстройство в поведението, ограничено в семейна обстановка<br />
F91.1 Несоциализирано разстройство в поведението<br />
F91.2 Социализирано разстройство в поведението<br />
F91.3 Разстройство с противопоставяне и предизвикателство<br />
F91.8 Други разстройства в поведението<br />
F91.9 Разстройство в поведението, неуточнено<br />
F92 Смесени разстройства в поведението  и емоциите<br />
F92.0 Депресивно разстройство в поведението<br />
F92.8 Други смесени разстройства в поведението и емоциите<br />
F92.9 Смесено разстройство в поведението и емоциите, неуточнено<br />
F93 Емоционални разстройства с начало,  типично за детството<br />
F93.0 Тревожно разстройство при деца, предизвикано от раздяла<br />
F93.1 Фобийно-тревожно разстройство в детството<br />
F93.2 Разстройство със социална тревожност в детството<br />
F93.3 Разстройство със съперничество между сиблинги (братя и сестри)<br />
F93.8 Други емоционални разстройства в детството<br />
F93.9 Емоционално разстройство в детството, неуточнено<br />
F94 Разстройства на социалното  функциониране с начало, типично  за детството и юношеството<br />
F94.0 Елективен мутизъм<br />
F94.1 Разстройство на привързаност в детството, реактивен тип<br />
F94.2 Разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип<br />
F94.8 Други разстройства на социалното функциониране в детството<br />
F94.9 Разстройство на социалното функциониране в детството, неуточнено<br />
F95 Тикови разстройства<br />
F95.0 Преходни тикови разстройства<br />
F95.1 Хронични двигателни или гласови тикови разстройства<br />
F95.2 Комбинирани гласови и множествени двигателни тикове [синдром на Tourette]<br />
F95.8 Други тикови разстройства<br />
F95.9 Тиково разстройство, неуточнено<br />
F98 Други поведенчески и емоционални  разстройства с начало, типично  за детството и юношеството</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://psiholog-bg.com/1904/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Защитен: Оценка на преподавателски умения</title>
		<link>http://psiholog-bg.com/1894</link>
		<comments>http://psiholog-bg.com/1894#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 12 Nov 2011 14:44:10 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[статии]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://psiholog-bg.com/?p=1894</guid>
		<description><![CDATA[Няма откъс, защото публикацията е защитена.]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<form action="http://psiholog-bg.com/wp-pass.php" method="post">
<p>Публикацията е защитена с парола. За да я видите, моля въведете паролата:</p>
<p><label for="pwbox-1894">Парола:<br />
<input name="post_password" id="pwbox-1894" type="password" size="20" /></label><br />
<input type="submit" name="Submit" value="Изпращане" /></p></form>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://psiholog-bg.com/1894/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Проективен тест &#8222;Прасенцето с черния крак&#8220;</title>
		<link>http://psiholog-bg.com/1896</link>
		<comments>http://psiholog-bg.com/1896#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 12 Nov 2011 14:39:13 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[детска психология]]></category>
		<category><![CDATA[консултативна психология]]></category>
		<category><![CDATA[педагогика]]></category>
		<category><![CDATA[психология]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://psiholog-bg.com/?p=1896</guid>
		<description><![CDATA[<p>Приложение 3
Проективен тест
Прасенцето с черния крак
Инструкции (за провеждане на изследването)
Проективният тест Прасенцето с черния крак е създаден в Психологическия център в град Нант (Франция) през 1961 година. Тестът съдържа 17 табла с картинки, обединени в темата “Приключенията на прасенцето с черния крак”.
Тестът се използва за изследването на деца на възраст между 5 и 10 години. Изследването се извършва по следната схема:
1. Изследващият се запознава с детето/установява контакт Здравей, Аз се казвам&#8230;, а ти? Тук съм приготвил/а няколко интересни картинки, които сега ще разгледаме заедно.
2. Таблата с картинките се показват на детето и се задават следните въпроси:
“Виж тази картинка (показва се първата картинка и се посочва малкото прасенце) &#8211; тук е нарисувано едно прасенце, което има черно кръгче върху единия крак. На всяка картинка е нарисувана една случка с това прасенце. Разгледай прасенцето &#8211; как ще го наречеш? (изчаква се отговорът на детето, ако се затруднява да избере име се задава [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Приложение 3<br />
Проективен тест<br />
Прасенцето с черния крак<br />
Инструкции (за провеждане на изследването)<br />
Проективният тест Прасенцето с черния крак е създаден в Психологическия център в град Нант (Франция) през 1961 година. Тестът съдържа 17 табла с картинки, обединени в темата “Приключенията на прасенцето с черния крак”.<br />
Тестът се използва за изследването на деца на възраст между 5 и 10 години. Изследването се извършва по следната схема:<br />
1. Изследващият се запознава с детето/установява контакт Здравей, Аз се казвам&#8230;, а ти? Тук съм приготвил/а няколко интересни картинки, които сега ще разгледаме заедно.<br />
2. Таблата с картинките се показват на детето и се задават следните въпроси:<br />
“Виж тази картинка (показва се първата картинка и се посочва малкото прасенце) &#8211; тук е нарисувано едно прасенце, което има черно кръгче върху единия крак. На всяка картинка е нарисувана една случка с това прасенце. Разгледай прасенцето &#8211; как ще го наречеш? (изчаква се отговорът на детето, ако се затруднява да избере име се задава въпросът &#8211; “На какво ти прилича &#8211; на мъжко или женско прасенце? Тогава кое мъжко/женско име му подхожда?”) След като детето назове името, изследващият казва: “Значи прасенцето е мъжко/женско.  Добре, а сега &#8211; на колко години ще бъде той/тя?”<br />
Целта на даването на име, възраст и др. е, детето да се идентифицира с героя, за да може да проектира личностните си особености в историята. Другата цел на този първи етап е изследващият да представи задачата атрактивно, така че да привлече интереса на детето към историите за приключенията на прасенцето с черния крак. Ако детето отговаря едносрично, без ентусиазъм, трудно измисля име и дава възраст, изследващият следва да зададе други въпроси, например “Хайде заедно да помислим за име. Ти кое име харесваш? (изчаква се отговорът на детето) Подхожда ли за нашия герой?” и др. След даване на име на прасенцето, изследващият казва следното:<br />
“Сега искам да ми разкажеш една история за прасенцето по тези картинки. Разгледай всички картинки и си помисли каква история ще ми разкажеш (изчаква се 30-40 секунди). Можеш да използваш всички картинки, които искаш. Готов/а ли си да започнеш?”<br />
Детето само избира картинките, по които ще разказва. Някои от децата използват всички табла, други предпочитат няколко. Изборът за това, кои картинки ще се използват, е на детето.<br />
Тестът се провежда в спокойна обстановка, детето трябва да е седнало удобно (масата, на която са картинките, да съответства на височината на седналото дете). Провеждането на теста не е ограничено във времето, но не следва да продължава повече от 30 минути. Изследващият следи разказа и записва историята, разказана от детето, и отбелязва в индивидуалния протокол кои са избраните табла с картинки. Изследващият не прекъсва детето, насърчава го да продължи, би могъл единствено да задава насочващи въпроси. В протокола се отбелязват и всички направени от детето коментари.<br />
Ако детето попита &#8211; “Каква история да ти разкажа?”, изследващият отговаря &#8211; “История, която си измислил/а ти, за нещо, което се е случило на прасенцето.” В протокола се отбелязва въпросът на детето.<br />
В случай, че детето каже &#8211; “Не мога да измисля история/не зная какво да разкажа/ не искам да разказвам история”, изследващият го насърчава да започне &#8211; “Ти вече даде име на прасенцето, да помислим заедно какво се е случило на&#8230;(назовава се името на прасенцето). Виж пак картинките &#8211; кои ти харесват? Хайде сега да измислим заедно една история.” Записват се изказванията на детето и изследващия.<br />
Ако детето попита: “А това майка му и баща му ли са?” или “Това брат и сестра му ли са?”, изследващият отговаря: “От теб зависи как ще го измислиш. Направи го както ти искаш.”<br />
От особена важност е изследващият да не се намесва, да не насочва детето към модел, а да насърчи собствените му идеи.<br />
В края на работата изследващият благодари на детето.<br />
“Много ми хареса твоята история. Благодаря ти, че ми я разказа.”<br />
Данните в протокола се допълват, записва се общото време, изразходвано за теста и наблюденията на изследващия.<br />
Влезте > <a href="http://psiholog-bg.com/wp-login.php?redirect_to=/feed">Login</a> или се Регистрирайте > <a href="http://psiholog-bg.com/wp-login.php?action=register">Register</a> за да видите този линк!</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://psiholog-bg.com/1896/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Защитен: График за провеждане на педагогическа практика 4-ти курс психология</title>
		<link>http://psiholog-bg.com/1890</link>
		<comments>http://psiholog-bg.com/1890#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 30 Oct 2011 15:27:35 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[статии]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://psiholog-bg.com/?p=1890</guid>
		<description><![CDATA[Няма откъс, защото публикацията е защитена.]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<form action="http://psiholog-bg.com/wp-pass.php" method="post">
<p>Паролата е като на пощата в abv.bg</p>
<p><label for="pwbox-1890">Парола:<br />
<input name="post_password" id="pwbox-1890" type="password" size="20" /></label><br />
<input type="submit" name="Submit" value="Изпращане" /></p></form>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://psiholog-bg.com/1890/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Бял списък на психолозите в България</title>
		<link>http://psiholog-bg.com/1885</link>
		<comments>http://psiholog-bg.com/1885#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 30 Oct 2011 11:08:48 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[консултативна психология]]></category>
		<category><![CDATA[психология]]></category>
		<category><![CDATA[психотерапия]]></category>
		<category><![CDATA[бял списък]]></category>
		<category><![CDATA[консултанти]]></category>
		<category><![CDATA[психолози]]></category>
		<category><![CDATA[терапевти]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://psiholog-bg.com/?p=1885</guid>
		<description><![CDATA[<p>Привет  на всички, които ще се включат в тази тема. Тя е много важна и съществена за хората, които търсят адекватна психологическа помощ в България. Тук Вие можете да публикувате чрез коментарите &#8211; психолози, психотерапевти и консултанти, които са Ви направили позитивно впечатление и знаят как да правят нещата ефективно. Спамовете ще бъдат изтривани. Можете да коментирате и по-нашироко във форума ни:
http://psiholog-bg.com/forum/forum-15</p>
]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Привет  на всички, които ще се включат в тази тема. Тя е много важна и съществена за хората, които търсят адекватна психологическа помощ в България. Тук Вие можете да публикувате чрез коментарите &#8211; психолози, психотерапевти и консултанти, които са Ви направили позитивно впечатление и знаят как да правят нещата ефективно. Спамовете ще бъдат изтривани. Можете да коментирате и по-нашироко във форума ни:<br />
http://psiholog-bg.com/forum/forum-15</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://psiholog-bg.com/1885/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>2</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>pishopatologiq</title>
		<link>http://psiholog-bg.com/1884</link>
		<comments>http://psiholog-bg.com/1884#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 27 Oct 2011 20:57:36 +0000</pubDate>
		<dc:creator>gorocvet</dc:creator>
				<category><![CDATA[статии]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://psiholog-bg.com/1884</guid>
		<description><![CDATA[<p>някой знае ли паролата за лекциите по психопатология?</p>
]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>някой знае ли паролата за лекциите по психопатология?</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://psiholog-bg.com/1884/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Хипноза и хипнотерапия накратко</title>
		<link>http://psiholog-bg.com/1882</link>
		<comments>http://psiholog-bg.com/1882#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 20 Oct 2011 20:02:42 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[изпити]]></category>
		<category><![CDATA[лекции]]></category>
		<category><![CDATA[психология]]></category>
		<category><![CDATA[фобии]]></category>
		<category><![CDATA[хипноза]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://psiholog-bg.com/?p=1882</guid>
		<description><![CDATA[<p>   Внушение или хипноза&#8230;</p>
<p>   Чрез внушението се цели преднамерено да се въздейства на дадено лице или група лица без участието на тяхната критична оценка, за да се получи определено отношение към действителността или да се повлияе някаква психична или телесна функция, без внушението да се изживява като чуждо.</p>
<p>    Хипнозата е особенно състояние на съзнанието, при което хипнотизираният безкритично, автоматично осъществява създадените у него представи и мисли. Тук вече има отсъствие на желание за спонтанност у хипнотизираният и изживяванията му се насочват единствено по създадената връзка терапевт &#8211; клиент ( рапорт ). С това се очертава и качествената разлика между внушението и хипнозата: докато при внушението съзнанието е само стеснено, при хипнозата то е изменено.</p>
<p>   Методите, които намират приложение в психотерапията са най-разнообразни. Множеството съществуващи подходи налага тяхното класифициране. Традиционното делене от първата половина на ХХ век е на: закриващи /заравящи, сугестивни [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>   Внушение или хипноза&#8230;</p>
<p>   Чрез внушението се цели преднамерено да се въздейства на дадено лице или група лица без участието на тяхната критична оценка, за да се получи определено отношение към действителността или да се повлияе някаква психична или телесна функция, без внушението да се изживява като чуждо.</p>
<p>    Хипнозата е особенно състояние на съзнанието, при което хипнотизираният безкритично, автоматично осъществява създадените у него представи и мисли. Тук вече има отсъствие на желание за спонтанност у хипнотизираният и изживяванията му се насочват единствено по създадената връзка терапевт &#8211; клиент ( рапорт ). С това се очертава и качествената разлика между внушението и хипнозата: докато при внушението съзнанието е само стеснено, при хипнозата то е изменено.</p>
<p>   Методите, които намират приложение в психотерапията са най-разнообразни. Множеството съществуващи подходи налага тяхното класифициране. Традиционното делене от първата половина на ХХ век е на: закриващи /заравящи, сугестивни – насочени към симптома, към проблема/ и oткриващи /разравящи, катарзисни, аналитични, отреагиращи – насочени към травмата, към първопричината/ методи. Към закриващите принадлежат хипнозата и автогенният тренинг. Сугестивните техники се опират преди всичко върху емоционалното повлияване, което до голяма степен “заобикаля” логиката и разума. Внушението може да се прилага както в будно, така и в изкуствено предизвикано състояние /хипноза/. Сугестивното въздействие се осъществява пряко или косвено. Закриващите методи се разделят на “външносугестивни” и “автосугестивни”. При външната сугестия въздействието произлиза от терапевта, а при автосугестията – от самия пациент  /клиент/.</p>
<p>    Към откриващите или насочени към осъзнаване техники се причислява преди всичко класическата психоанализа на Фройд. Близки до нея са центрираната към клиента /ориентирана към личността му/ разговорна терапия по Роджърс и психоаналитичната групова терапия.</p>
<p>    За основните психотерапевтични методи и подходи може да се добие известна представа, ако се подредят по следните поляризирани критерии:</p>
<p>закриващи /заравящи, сугестивни/ срещу откриващи /разравящи, катарзисни, отреагиращи, аналитични/;</p>
<p>приложими в състояние на бодрост срещу приложими в състояние на хипноза;<br />
индивидуални срещу групови;</p>
<p>хетерометоди /водени от психотерапевт/ срещу автометоди, в които пациентът най-често се тренира сам.</p>
<p>Хипнозата и нейното използване в практиката като хипнотерапия бързо се очертава като ефективен метод в науката за решаване на проблемите на хората.</p>
<p>Тя може да бъде много полезна терапия сама по себе си. Тя е ценно допълнение на психотерапията и психиатрията. И все пак това може би е процедура с най-нисък риск, лесно достъпна от гледна точка на противопоказания.</p>
<p>Преди да се каже какво е хипноза и хипнотерапия е по лесно да се каже какво не е!</p>
<p>Повечето хипнотерапевти, при интервюиране на нов клиент / пациент, изскват от клиента да каже все пак какво разбира под наименованието хипноза. Отговорите варират от сън, до безсъзнание, да се предадат на умствените сили и контрол, магия, да бъдат омагьосани. Всички тези отговори са грешни.</p>
<p>При Хипноза не може да се спи. В повечето случаи комуникацията се осъществява чрез сигнали наречени-идеомоторни. Тя не е безсъзнание защото пациента участва в процеса. Ако е помолен да поде някакъв предмет и това не противоречи на неговите действия и принципи той ще се подчини.</p>
<p>Винаги се осъществява някакъв контрол от страна на ума и ако това противоречи на нормите и етиката на пациента ,той просто не влиза в хипноза В хипнозата няма магьосник и магическо влизане в това състояние. Всичко това хипнотерапевта винаги трябва да обяснява на пациента, за да му даде възможност да направи своя избор дали да се остави да е хипнотизиран, когато това не нарушава етичните му норми.</p>
<p>Всъщност, хипнозата е променено състояние на съзнанието с избирателно възприемане на командите и въздействието, това е процес в който обекта вижда и усеща това което му подава терепевта и всичко останало е блокирано или утилизирано. Хипнозата включва ръководене на концентрацията. Ръководството, обаче може да бъде осъществявано от квалифициран лекар, или психолог. Самостоятелно хипнозата , може да бъде употребена от сертифициран хипнотерапевт и да я предостави на приемател-клиент за да може той да има само полза в живота си от това.</p>
<p>Откъде произлиза хипнозата?</p>
<p>В основите си хипнозата е известна от древни времена.Известна е още като &#8222;медицина на жените&#8220; от праисторически родове. Хипнозата в ранните векове е и лекарството на мъжете в индийските племена където са се извършвали мними чудеса. Хипнозата по разширено се развива от 1700г. Под различни форми и под различни имена.</p>
<p>Имала е периоди на прогрес и периоди на стагнация в развитието си. Медицинскят интерес и приемането и се засили след края на Втората световна война, когато използването на хипнотерапията оказа особено полезно влияние върху хората преживели битки на бойното поле,а също и жертви страдащи от шок, травма, умора и различни психически заболявания. С годините хипнозата започва да се използва като метод и допълване в психологията, психотерапията, хирургията и анестезиологията ,АГ, а също така и много активно в стоматологията.</p>
<p>Как действа тя?</p>
<p>Хипнозата се явява връзка между подсъзнанието и съзнанието. Това се случва в едно релаксирано алфа ниво на психиката. Това именно се използва в хипнотерапевтичния ефект при хипнозата. Основната полза се състои в това да се установят причините за всички подтиснати подсъзнателни панически разстройства и конфликти, да се изведат на повърхността и в светлината на терапията да се реформират и изчистят. Така се подобрява психическото зраве и равновесието в отношението на човека с други хора, екипи, семейството, природата и всичко което го заобикаля.</p>
<p>Къде намира приложение хипнозата и хипнотерапията?</p>
<p>Тъй като хипнозата и хипнотерапията като практики довеждат до стабилизиране на психиката на човека, хармонизират неговото психическо състояние, успокояват, релаксират, могат да възвърнат креативноста в него, да го накарат да бъде здрав. Използването на този метод на въздействие и връщането към здравето като позитивна страна на третото състояние го прави напълно съвместим и приложим и в рекреацията. Основно място хипнозата заема в превенцията не само на психичното здраве, но и във физическото здраве на човека. Тя се използва за обезболяване, за намаляване отрицателните последици при различни диагностични и лечебни процедури, по комфортно и безболезнено раждане и др.</p>
<p>В какви ситуации и проблеми може да се ползва хипнозата и хипнотерапията?</p>
<p>Един от проблемите е при наднормено тегло, тоест за отслабване. Чрез нея може да се върне самочувствието, самоуважението, увереността в себе си. Така може да се внуши идеалното тегло, фигура, структура която е неоходимо да се постигне от клиента според неговите потребности. Може да се промени и поведенческото състояние, чрез създаване на мотиви за време, място, количество на храната. Да се премахват някой вредни навици.</p>
<p>Хипнотерапията намира приложение като метод в рекреацията &#8211; Борбата с пушенето, злоупотребата с алкохола и наркотичните вещества, както и други зависимости.</p>
<p>Хипнотерапията работи много добре и при едно от най силните качества на човешката психика, а именно Визуализацията. Това което се визуализира може да се постигне, тоест да придобие реалност – това е основен приницип. Тази концепция се използва често в медитацията която е форма на самохипноза. Визуализацията може да се използва и като форма на обучение в хипнотерапията. Чрез нея може да се накара човека да погледне в белите си дробове и да види какво се получава при пушене, да се визуализира стромашният тракт и да се покаже какво се получава при преяждане и много други подобни вредни навици.</p>
<p>Друго място на проявление на хипнозата и хипнотерапията е борбата със страховете на хората. Често фобиите идват от детството и получават своята флоридност в зряла въздраст. Именно хипнозата може да накара човека да си спомни и преживее страха, което от своя страна води до изчезването му. Релаксирането, хармонизирането, визуализирани по време на хипносеанс може да накара хората да преодоляват по креативно тези състояния и вместо да изпада в паника, да реагира в посока на най рационално преодоляване на катастрофата. Това всъщност е едно препрограмиране на реакцията на хората, което също се използва в хипнотерапията като рефрейминг.</p>
<p>Борбата със стреса и депресиите е друго ниво на работа при хипнозата. Разбирането на причините довели до тези състояния и техните промени по време на хипносеанс, могат да накарат човека да се справи с тях. Методът на десенсибилизация по време на хипноза може да повиши толерантноста на човека, да се обучи в умения за справяне и отговор на поведенчески реакции при различни ситуации предизвикващи стрес. Чрез нови позитивни отговори по време на хипноза могата да се заменят опустошителните реакции на индивида, извеждане на повърхноста на стресовите състояния и освобождаването им от клиента. </p>
<p>Съвременни представи за хипнозата:<br />
Днес на много места в света се ползва хипнозата – сертифицирано и лицензирано. Хората са повлияни от това какво е хипноза от медиите. Те са това което кара хората да се страхуват от хипнозата и да имат отрицателно отношение към нея. На практика тя не притежава странични явления и не е вредна. Нямя хора които да не могат да излязат от хпинотично състояние. Има две причини да не излизат – първият е по бавно излизане, през сън, а другият е че не искат да излизат – и трябва да се търси причината за това. Трябва да се знае че всички излизат!!!Търсещите сензация с хипнозата просто само подвеждат хората и не дават възможност да се развие потенциала на това терапевтично средство. Има много медии, произведения (романи) и филми които дават грешни представи за хипнозата. Хипнозат, като метод има своето място при отвеждането на хората в посока на здравето, без да им вреди, а да стимулира собствени им потенциал.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://psiholog-bg.com/1882/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Книга &#8211; &#8222;Мотивация и личност&#8220; от Айбрахаум Маслоу</title>
		<link>http://psiholog-bg.com/1879</link>
		<comments>http://psiholog-bg.com/1879#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 16 Oct 2011 19:00:07 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[КНИГИ]]></category>
		<category><![CDATA[личностна психология]]></category>
		<category><![CDATA[психология]]></category>
		<category><![CDATA[безплатни книги]]></category>
		<category><![CDATA[Маслоу]]></category>
		<category><![CDATA[хуманистична психология]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://psiholog-bg.com/?p=1879</guid>
		<description><![CDATA[<p>СЪДЪРЖАНИЕ</p>
<p>ЗА АВТОРА
ЗА КНИГАТА
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ &#8230;5
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ &#8230;7
ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ &#8230;12
ПРЕДИСЛОВИЕ
ВЛИЯНИЕТО НА ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ&#8230;28
Въведение &#8230;28
Влиянието на Маслоу &#8230;28
Кратка биография &#8230;31
Библиография &#8230;36
ЧАСТ 1
ТЕОРИЯ НА МОТИВАЦИЯТА &#8230;36
ГЛАВА 1
ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕОРИЯТА НА МОТИВАЦИЯТА &#8230;36
Холистичен подход &#8230;36
Парадигма за мотивационни състояния &#8230;37
Средства и цели &#8230;38
Несъзнавана мотивация &#8230;39
Сходство на човешките желания &#8230;39
Множествени мотивации &#8230;39
Мотивиращи състояния &#8230;40
Задоволяването поражда нови мотивации &#8230;40
Не е възможно да се направи списък на нагоните &#8230;41
Класифициране на мотивацията в зависимост
от фундаменталните цели &#8230;42
Неадекватност на данните от животни &#8230;42
Средата &#8230;43
Интегрирано действие &#8230;44
Немотивирано поведение &#8230;45
Възможност за постигане &#8230;45
Действителността и несъзнаваното &#8230;46
Мотивация на най-висшите човешки способности &#8230;47
ГЛАВА 2
ЕДНА ТЕОРИЯ ЗА ЧОВЕШКАТА МОТИВАЦИЯ &#8230;48
Йерархия на базовите потребности &#8230;48
Базови познавателни потребности &#8230;56
Характеристики на базовите потребности &#8230;59
ГЛАВА З
ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ &#8230;65
Последици от задоволяването на дадена базова потребност &#8230;66
Учене и задоволяване &#8230;67
Задоволяването и формирането на характера &#8230;69
Задоволяване и здраве &#8230;71
Задоволяване и патология &#8230;73
Следствия от теорията за задоволяването &#8230;73
Влияние на задоволяването &#8230;76
ГЛАВА 4
ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТЕОРИЯТА ЗА [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>СЪДЪРЖАНИЕ</p>
<p>ЗА АВТОРА<br />
ЗА КНИГАТА<br />
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ &#8230;5<br />
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ &#8230;7<br />
ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ &#8230;12<br />
ПРЕДИСЛОВИЕ<br />
ВЛИЯНИЕТО НА ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ&#8230;28<br />
Въведение &#8230;28<br />
Влиянието на Маслоу &#8230;28<br />
Кратка биография &#8230;31<br />
Библиография &#8230;36<br />
ЧАСТ 1<br />
ТЕОРИЯ НА МОТИВАЦИЯТА &#8230;36<br />
ГЛАВА 1<br />
ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕОРИЯТА НА МОТИВАЦИЯТА &#8230;36<br />
Холистичен подход &#8230;36<br />
Парадигма за мотивационни състояния &#8230;37<br />
Средства и цели &#8230;38<br />
Несъзнавана мотивация &#8230;39<br />
Сходство на човешките желания &#8230;39<br />
Множествени мотивации &#8230;39<br />
Мотивиращи състояния &#8230;40<br />
Задоволяването поражда нови мотивации &#8230;40<br />
Не е възможно да се направи списък на нагоните &#8230;41<br />
Класифициране на мотивацията в зависимост<br />
от фундаменталните цели &#8230;42<br />
Неадекватност на данните от животни &#8230;42<br />
Средата &#8230;43<br />
Интегрирано действие &#8230;44<br />
Немотивирано поведение &#8230;45<br />
Възможност за постигане &#8230;45<br />
Действителността и несъзнаваното &#8230;46<br />
Мотивация на най-висшите човешки способности &#8230;47<br />
ГЛАВА 2<br />
ЕДНА ТЕОРИЯ ЗА ЧОВЕШКАТА МОТИВАЦИЯ &#8230;48<br />
Йерархия на базовите потребности &#8230;48<br />
Базови познавателни потребности &#8230;56<br />
Характеристики на базовите потребности &#8230;59<br />
ГЛАВА З<br />
ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ &#8230;65<br />
Последици от задоволяването на дадена базова потребност &#8230;66<br />
Учене и задоволяване &#8230;67<br />
Задоволяването и формирането на характера &#8230;69<br />
Задоволяване и здраве &#8230;71<br />
Задоволяване и патология &#8230;73<br />
Следствия от теорията за задоволяването &#8230;73<br />
Влияние на задоволяването &#8230;76<br />
ГЛАВА 4<br />
ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТЕОРИЯТА ЗА ИНСТИНКТИТЕ &#8230;78<br />
Необходимостта от преразглеждане &#8230;78<br />
Критика на традиционната<br />
теория за инстинктите &#8230;80<br />
Базовите потребности в теорията за инстинктите &#8230;85<br />
ГЛАВА 5<br />
ЙЕРАРХИЯТА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ &#8230;88<br />
Различия между по-висшите и по-нисшите потребности &#8230;89<br />
Следствия от йерархията на потребностите &#8230;91</p>
<p>ГЛАВА 6<br />
НЕМОТИВИРАНО ПОВЕДЕНИЕ &#8230;94<br />
Справяне или експресия &#8230;96<br />
Експресивно поведение &#8230;102<br />
ЧАСТ 2<br />
ПСИХОПАТОЛОГИЯ И НОРМАЛНОСТ &#8230;106<br />
ГЛАВА 7<br />
ПРОИЗХОД НА ПАТОЛОГИЯТА &#8230;106<br />
Лишение и заплаха &#8230;106<br />
Конфликт и заплаха &#8230;108<br />
Индивидуално определение за заплаха &#8230;109<br />
Травмата и болестта като заплаха &#8230;110<br />
Потискането на себеактуализацията като заплаха &#8230;111<br />
Източникът на патологията &#8230;111<br />
Резюме &#8230;111<br />
ГЛАВА 8<br />
ИНСТИНКТИВНА ЛИ Е ДЕСТРУКТИВНОСТТА? &#8230;112<br />
Животните &#8230;113<br />
Децата &#8230;115<br />
Антропология &#8230;117<br />
Клиничен опит &#8230;118<br />
Ендокринология и генетика &#8230;118<br />
Теоретични съображения &#8230;119<br />
Деструктивността &#8211; инстинктивна или заучена? &#8230;121<br />
ГЛАВА 9<br />
ПСИХОТЕРАПИЯТА КАТО ДОБРИ ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ &#8230;122<br />
Психотерапия и задоволяване на потребности &#8230;124<br />
Добрите човешки взаимоотношения &#8230;127<br />
Доброто общество &#8230;135<br />
Професионална психотерапия &#8230;138<br />
ГЛАВА 1О<br />
ПОДХОДИ КЪМ НОРМАЛНОСТТА И ЗДРАВЕТО &#8230;141<br />
Стандартни понятия &#8230;142<br />
Социалните условности &#8230;142<br />
Нови идеи &#8230;144<br />
Какви можем да станем &#8230;145<br />
Вътрешноприсъщата човешка природа &#8230;147<br />
Как да различим вътрешноприсъщото от случайното &#8230;149<br />
Условия за здраве &#8230;150<br />
Среда и личност &#8230;151<br />
Психологическа утопия &#8230;152<br />
Природата на нормалността &#8230;152<br />
ЧАСТ З<br />
СЕБЕАКТУАЛИЗАЦИЯ &#8230;153<br />
ГЛАВА 11<br />
СЕБЕАКТУАЛИЗИРАЩИТЕ СЕ ХОРА: ИЗУЧАВАНЕ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ &#8230;153<br />
Изследването &#8230;154<br />
Наблюденията &#8230;156<br />
ГЛАВА 12<br />
ЛЮБОВТА ПРИ СЕБЕАКТУАЛИЗИРАЩИТЕ СЕ ХОРА &#8230;178<br />
Откритост &#8230;179<br />
Да обичаш и да бъдеш обичан &#8230;179<br />
Сексуалност &#8230;180<br />
Его-трансценденция &#8230;182<br />
Забава и веселие &#8230;182<br />
Уважение към другите &#8230;182<br />
Любовта като награда сама за себе си &#8230;183<br />
Алтруистична любов &#8230;184<br />
Отделяне и индивидуалност &#8230;185<br />
ГЛАВА 1З<br />
ТВОРЧЕСТВОТО ПРИ СЕБЕАКТУАЛИЗИРАЩИТЕ СЕ ХОРА &#8230;186<br />
Предварителни представи &#8230;186<br />
Нови модели &#8230;187<br />
Себеактуализиращо творчество &#8230;187<br />
Решаване на дихотомии &#8230;189<br />
Отсъствие на страх &#8230;190<br />
Върхови изживявания &#8230;190<br />
Равнища на творчество &#8230;192<br />
Творчество и себеактуализация &#8230;194<br />
ЧАСТ 4<br />
МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ЕДНА НАУКА ЗА ЧОВЕКА &#8230;195<br />
ГЛАВА 14<br />
ВЪПРОСИ ЗА ЕДНА НОВА ПСИХОЛОГИЯ &#8230;195<br />
Ученето &#8230;195<br />
Възприятие &#8230;196<br />
Чувства &#8230;197<br />
Мотивация &#8230;198<br />
Интелект &#8230;199<br />
Познание и мислене &#8230;200<br />
Клинична психология &#8230;200<br />
Психология на животните &#8230;202<br />
Социална психология &#8230;203<br />
Личност &#8230;205<br />
ГЛАВА 15<br />
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОДХОД КЪМ НАУКАТА &#8230;207<br />
Изучаването на учения &#8230;207<br />
Науката и човешките ценности &#8230;208<br />
Разбиране на ценностите &#8230;208<br />
Човешки и естествени закони &#8230;209<br />
Социология на науката &#8230;209<br />
Различни подходи към действителността &#8230;210<br />
Психично здраве &#8230;211<br />
ГЛАВА 16<br />
ЦЕНТРИРАНЕ ВЪРХУ СРЕДСТВАТА ИЛИ ЦЕНТРИРАНЕ ВЪРХУ ПРОБЛЕМА &#8230;212<br />
Прекалено подчертаване на техниката &#8230;212<br />
Центрирането върху средствата<br />
и научната правоверност &#8230;215<br />
ГЛАВА 17<br />
СТЕРЕОТИПИЗИРАНЕ ИЛИ ИСТИНСКО ПОЗНАНИЕ &#8230;218<br />
Внимание &#8230;219<br />
Възприятие &#8230;222<br />
Учене &#8230;223<br />
Мислене &#8230;227<br />
Език &#8230;232<br />
Теория &#8230;233<br />
ГЛАВА 18<br />
ХОЛИСТИЧЕН ПОДХОД КЪМ ПСИХОЛОГИЯТА &#8230;235<br />
Холистично-динамичен подход &#8230;235<br />
Понятие за синдрома личност &#8230;241<br />
Характерни черти на синдромите на личността &#8230;245<br />
Изучаване на синдромите на личността &#8230;251<br />
Равнище и качество на синдромите на личността &#8230;256<br />
Синдромите на личността и поведението &#8230;257<br />
Логически и математически израз на данните за синдрома &#8230;258</p>
<p>ПОСЛЕСЛОВ<br />
БОГАТАТА ЖЪТВА НА ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ &#8230;262<br />
Въведение &#8230;262<br />
Хуманистична психология &#8230;265<br />
Трансперсонална психология &#8230;268<br />
Образование: хуманистични ценности<br />
и нови методи на обучение &#8230;270<br />
Влиянието на Маслоу върху труда и мениджмънта &#8230;274<br />
Здравето и цялостната личност &#8230;276<br />
Теорията за мотивацията и себеактуализацията<br />
и психологията на жените &#8230;278<br />
Синергичното общество &#8230;279<br />
Многогодишната жътва &#8230;282</p>
<p>Влезте > <a href="http://psiholog-bg.com/wp-login.php?redirect_to=/feed">Login</a> или се Регистрирайте > <a href="http://psiholog-bg.com/wp-login.php?action=register">Register</a> за да видите този линк!</p>
<p><em>източник: referati.org</em></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://psiholog-bg.com/1879/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title></title>
		<link>http://psiholog-bg.com/1878</link>
		<comments>http://psiholog-bg.com/1878#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 16 Oct 2011 16:42:10 +0000</pubDate>
		<dc:creator>rektoro</dc:creator>
				<category><![CDATA[статии]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://psiholog-bg.com/1878</guid>
		<description><![CDATA[<p>Супер игра!!!</p>
]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Супер игра!!!</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://psiholog-bg.com/1878/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>

